Те са израснали в България, Хърватия или Румъния в еднакво зле функциониращи демократични общества. Въодушевлението им от Европейския съюз е голямо. Както и желанието за сигурност и благоденствие. Така могат да се обобщят резултатите от първото общо представително проучване на младите хора в Югоизточна Европа, което проведе германската фондация „Фридрих Еберт“ и представи в Брюксел. "Младите в страните на Балканите са горещи привърженици на Европейския съюз", казва Хелене Кортлендер, ръководител на представителството на фондацията в София. Те харесват не само институциите му, но и свързват с членството в общността надеждите си за благоденствие. Цифрите са много показателни: 91 процента от българските младежи подкрепят членството на страната ни в евросъюза. В Хърватия, най-младата страна-членка, те са 87 процента, а в Румъния - 85 процента.
"В целия регион прави впечатление, че младежите са позитивно настроени към ЕС. Във всички държави, където проведохме изследването, доверието в европейските институции е по-високо в сравнение с националните. Но едновременно с това отчитаме и известно отрезвяване по отношение на ЕС. Това важи особено за страните, които отдавна са в общността. Очевидно евросъюзът вече не се възприема като панацея за всички проблеми." Така чете Хелене Кортлендер проучването, проведено за първи път сред младежите във всички балкански страни - четири от тях вече са част от ЕС, останалите шест се стремят към членство в евросъюза. Видими са както разлики, така и много прилики. Общото между всички е, че 15 до 30 годишните не се интересуват особено от политика. И рядко гласуват. В Гърция право на глас вече имат 17-годишните. Това ли е начинът да станат младите хора по-активни и политически ангажирани?
"В България например интересът към политиката по принцип е много слаб. Но прави впечатление, че младите хора се интересуват повече от международна политика, отколкото от това, което става вътре в страната. Но също така в сравнение със Западните Балкани българите не са толкова подчертано аполитични. Прави впечатление, че особено в България младите хора не си представят да влязат в политиката. Едва всеки пети отговаря много уклончиво, че би могъл да си помисли за политическа кариера. Има много, които са политически активни, но не в класическия партиен смисъл. Предпочитат по-скоро да са активни в средата си, в обкръжението си, т.е. в по-тесен кръг от съмишленици."
Резултатите от изследването открояват една тревожна тенденция: Все повече младежи в Югоизточна Европа, в т.ч. и в България, изповядват откровено националистически идеи. Хелене Кортлендер допълва: "Това, което ме притеснява, са патриотичните и националистически настроения, които са силно застъпени сред младите българи. Те са много по-силно изразени в сравнение със страните от Западните Балкани. На въпроса в анкетата, дали е по-добре, ако в България живеят само етнически българи, 65% от запитаните отговарят с „да“. Това е много висок процент. А изразената подкрепа за ЕС всъщност се обяснява с това, че младите хора вярват в неговите институции, а не непременно в политиката му. Регистрирахме и една силно изразена тенденция към подкрепа на умереното авторитарно управление, на т.нар. „твърда ръка“. За мен това е израз на разочарованието от начина, по който функционира демокрацията. За младите хора тя е мудна, бавна, често пъти корумпирана. И затова те си представят, че един силен управленец може да реши проблемите, с които демократичното управление не може да се справи. А това води до нежеланието на младите хора да се ангажират в класическите форми на политическия живот."
Такъв е президентът Александър Вучич в Сърбия, или министър-председателят Виктор Орбан в Унгария. С такива политици ли се идентифицират младите на Балканите? Хелене Кортлендер: "Не съм сигурна, че се идентифицират с тях, но в техните очи тези политици са по-лесното решение на проблемите. Мисля, че този тип управници са събирателен образ, резултат от хаотичните условия на живот и от известна доза мачизъм, който вероятно има своите културни традиции в региона. Към това естествено се добавя и реалната политическа обстановка в Югоизточна Европа, където партиите често пъти са подчинени изцяло на един лидер. Вие споменахте Вучич, но и в България има такива примери. Често пъти човек не може да си представи дадена партия без лидера й."
А какво показва изследването за политическите нагласи на младите хора на Балканите? Разделят ли се на класическото ляво и дясно? Обикновено гимназистите и студентите са бунтари и протестните движения в Европа се причисляват по-скоро към левия политически спектър. Така ли е и у нас? "В България младежите, участвали в изследването, се определят по-скоро като десни. Но ако сравните отговорите им на въпросите за отделни ценности, то тогава се оказва, че те поставят на челните места левите, социалдемократическите ценности, като например солидарност и социална отговорност. Авторите на изследването говорят за т.нар. милениъл социалисти, т.е. поколението, което изповядва нов вид социалдемокрация, различна от това, което предлагат и изразяват традиционните партии. И тази тенденция важи както за България, така и за всички останали страни в Югоизточна Европа."
, за да научите най-важното от деня!
