Днес този избор е въпрос на творческо виждане. Цветът в две от най-популярните изкуства – киното и фотографията – е все така примамлив, но възможностите на черно-бялото изображение много често са предпочитани от авторите. Така те търсят желано внушение и ефект, за разлика от масовата любителска фотография и киноиндустрията, където цветовете не само изобилстват, но често са твърде ярки.
Далеч преди техниката и технологиите да достигнат днешните възможности и материалите да станат достъпни за всеки, цветното изображение е мечта и стремеж за първопроходците във фотографията и киното. Отделни детайли или цели ленти се оцветяват на ръка с четчица и туш.
Когато „проглеждат“ за цветовете, фотографията, а след нея и киното, изместват изобразителното изкуство от ролята му на документ, реалистично отражение на действителността. Днес тази тяхна функция е все така значима, но когато говорим за творчество, изкуство, авторска идея, цветно, по-цветно или черно-бяло изцяло решава авторът.
Как се променят фотографията и киното, когато лентата става цветна, разказват кинокритикът проф. Александър Грозев и Цветан Томчев фотожурналист, изследовател и преподавател по фотография.
