Първомайци е най-голямото село в област Велико Търново с над 3000 жители. За жените в селото казват, че са отлични домакини и кулинарки. В събота сутринта на селския площад „Съединение“ дъщери, снахи, майки и свекърви ще покажат певческото си майсторство и своите готварски умения на традиционния за селото празник на разсола. Това е типично ястие с агнешко месо и сос, което домакините в селото приготвят за Гергьовден и Спасовден.
Историята на село Първомайци започва около ХІVвек. Първите писмени сведения датират от 1347 година, когато българският цар Иван Александър подписва „Мрачката грамота“, в която се споменава за съществуването на селището. Днес селото е на стотина метра от Горна Оряховица и на 12 километра от Велико Търново. Първомайци обединява два квартала – „Сергювец“ и „Темниско“. Жените в селото не спират да спорят коя е най-добрата домакиня и готвачка на традиционното за Първомайци ястие с месо и сос, наречено разсол:
„Хубав разсол става от 15 порции, ако са по-малко, не става вкусен. Не знам защо. Ама пак зависи от големината на порциите – може да ги правиш ей такива, а може и ееей такива. Говори се за нормални порции, като седнеш да се нахраниш. От бутчетата става най-добре, дали предно или задно – може да се нареже на порция, която има месо на нея, не голи ребра да наредим. Аз у дома го правя с повод и без повод и с пилешки надбедренички много хубаво става. И от телешко става много хубаво, и от свинско дори става. Даже и от риба става“.
Така се наддумват първомайчанки за разсола, докато се приготвят за празника на типичното за селото ястие, което по традиция се прави за Гергьовден и Спасовден и е най-вкусно с агнешко месо. Темнишченки и сергювчанки си имат тънкости в приготвянето, разказва Теодора Миновска, секретар на читалище „Иван Вазов“ в селото, организатор на празника заедно с кметството:
„Така съм го заварила от време оно. Наистина това ястие е традиционно за сбора на Първомайци и на Сергювец, и на Темниско. Аз лично съм забелязала две основни разлики в приготвянето – сергювски и темнишки разсол. Сергювският е много бистър, докато в Темниско е малко с повече сос, повече червен пипер, повече брашно“.
Димитрина Йосифова е сергювска снаха, учила е разсола от свекърва си преди 50 години:
„В интерес на истината вече не може да се прави, както се правеше някога. Животното си беше от вкъщи. Заколва се, направяше се на порции, зареждаше се в една голяма тава. В една голяма купа се слага брашно, чер пипер, червен пипер, малко вода, сол, солта е задължителна и всяка порция се полива отгоре с тази каша. Има хора, които го завиваха с лопуш и се слагаше в добре опалена пещ. Сега няма пещи и го правим във фурните“.
Димитрина Йосифова е осъвременила рецептата за разсол, която наследила от свекърва си. Прави си смес от две части черен пипер и една част бахар, след това отваря шкафа с подправките и каквото ѝ попадне пред очите, се озовава в тавата с месото и водата. От свекърва си се е учила и бившата детска учителка Димитранка Конджарова:
„От много години правя като почина свекърва ми, но не мога така да го докарам като нея. Запомнила съм само, че месото се овалва в сол, олио и червен пипер и се подрежда в тавата. Само че ние не слагаме джоджен. Нашето семейство ползваме магданоз и брашно, водичка и отгоре са загъва тавата“.
По-различна е рецептата за разсол на Величка Василева, която се предава от баба на внучка:
„Отдолу в тавата си нарязвам зелени пера на лука. Върху тези пера, овалваното месо в брашно, червен пипер и олио, заредено, оставено около час и половина да се овкуси с тези подправки. След това водичка – кой, колкото сос обича. Моите вкъщи обичат по-да е сухичко, не им трябва много разсоля“.
Първомайчанки са единодушни, че най-добрата майсторка на разсол в селото е Стеляна Янкова:
„Баба Стеляна не е най-добрата, има много по-млади и много по-добри, но няколко пъти го готвих и на площада“, казва тя за себе си. И продължава: „Аз го готвя по мънично по друг начин, леко осъвременен, за да стане по-бързо – сварени са мръвките, сварен и прецеден е бульонът, след това препечено брашънце. Може и без допълнително олио, защото от месцето винаги и от бульона е тлъстичко. Заливам, слагам дафинов лист, слагам черен пипер, слагам и магданозче и пека във фурната. И пак става вкусен с мерак и с любов“.
