Европейската комисия прогнозира известно подобряване на икономическия растеж в България през 2019-а година до 3,3% от 3,1% година по-рано, но при "зимна прогноза" за по-добра експанзия от 3,6%. За следващата година ЕК очаква по-нататъшно подобрение на растежа на БВП в нашата страна до 3,4%, но при очаквания през февруари за повишение с 3,6 на сто.
Подобряването на икономическия растеж в България вероятно ще се ограничи донякъде от намаляващото чуждестранно търсене, затегнатият пазар на труда и известно ограничаване на потребителските нагласи. Очаква се износът да се възстанови от миналогодишния спад, тъй като започват да изчезват някои временни негативни ефекти върху експорта. При отсъствието на външни ценови шокове инфлационният натиск в България се очаква да намалее. Правителственият финансова баланс ще остане в излишък, а публичният дълг трябва да продължи да намалява.
ЕК посочва, че ръстът на реалния БВП в България се забави през 2018-а година до 3,1% от 3,8% през 2017-а година. Вътрешното търсене подкрепи растежа на БВП, докато нетният износ беше неблагоприятен за икономическата активност. Положителните резултати на пазара на труда, силната кредитна активност и потребителското доверие стимулираха частното потребление през първите три тримесечия на миналата година.
Въпреки това, частното потребление загуби инерция през последното тримесечие на предходната година, тъй като потребителското доверие се влоши, макар и от високи нива. Инвестиционната активност, както частна, така и публична, допринесе за силното вътрешно търсене през 2018-а година, подкрепено от благоприятни условия за финансиране, високо използване на капацитета и по-голямо използване на средствата от ЕС.
През 2018-а година износът се оказа по-слаб, главно поради по-ниския износ за Турция, отрицателен базов ефект при износа за Русия и временното спиране на нефтената рафинерия "Нефтохим" през пролетта. Ръстът на реалния БВП обаче се очаква да се възстанови слабо до 3,3% през тази и до 3,4% през 2020-а година, прогнозира Комисията. Вътрешното търсене следва да продължи да се разширява, но с по-бавни темпове, поради по-умереното частно потребление. потребителското доверие остава потиснато през първите няколко месеца на 2019-а година, което предполага по-предпазливо поведение на разходите през годината, смята ЕК.
Благоприятните тенденции на пазара на труда обаче се очаква да подкрепят разходите на домакинствата чрез по-високи реални заплати. ЕК предвижда инвестициите да останат силни, а износът да се възстанови след отслабване на еднократните негативни ефекти от 2018-а година.
Според ЕК рисковете за растежните прогнози са като цяло балансирани. Рисковете във възходяща посока (за по-силен от прогнозите растеж) са свързани с частното потребление, което би могло да нарасне по-бързо от очакваното, при условие, че пазарът на труда се затегне още повече и потребителското доверие се подобри. Основният риск в низходяща посока пък е свързан в най-голяма степен с възможността за рязко свиване на основните български експортни пазари.
ЕК очаква отслабване на инфлационния натиск от 2,6% през миналата година към 2,0% през тази и до 1,8% през 2020-а година, въпреки че повишаването на цените на храните с оглед на лошата реколта през 2018-а година и относително високите международни цени вероятно ще увеличат ценовите нива през първата половина на 2019-а година. Нарастването на енергийните цени също доведе до инфлационен натиск в началото на настоящата година, но се очаква този натиск постепенно да отслабне.
Комисията прогнозира повишаване на заетостта с 0,1% през тази и през следващата година, тъй като безработицата в България спадна до историческо ниски нива. След като нивото на безработица достигна 5,2% през 2018-а година, ЕК очаква то да продължава да се понижава до 5,0% през 2019-а и до 4,8% през 2020-а година.
След бюджетен излишък в размер на 2% от БВП през миналата година, ЕК очаква бюджетният баланс да остане позитивен през прогнозния период, макар и да се свие до 0,8% от БВП през 2019-а и да достигне 1,0% през 2020-а година.
Публичните инвестиции се определят като основен двигател на бюджетното развитие, тъй като редица проекти, финансирани или от фондове на ЕС, или от национални източници, започват или вече набират скорост. Освен това се предвижда увеличаване на възнагражденията на наетите лица в резултат на увеличаване на заплащането в публичния сектор и на минималната работна заплата.
По отношение на приходите ЕК очаква да се увеличат данъчните приходи, тъй като икономическият растеж се подобрява леко в сравнение с 2018-а година.
Пролетна макроикономическа прогноза на ЕК за България
