Аз си мисля, че Ортега-и-Гасет в желанието си да подчертае този фундамент, който съществува в европейския човек на общото съзнание, на общия етос, на общите цивилизационни европейски ценности, го е накарало да очаква, че много по-бързо ще стане онова, което той би желал да стане, каза пред БНР проф. Лазар Копринаров, коментирайки книгата на испанския автор „Европа и идеята за нация“.
„Но второ място, и това е важно, той е имал достатъчната трезвост да подчертае, че съотнасянето национално – европейско се намира в един подвижен баланс. Има периоди, в които едното взима връх над другото и той дава за пример XVIII век, когато европейското е надделявало над националното“, каза той в интервю за предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“.
Книгата е съставена от три части, едната са лекции, които Ортега-и-Гасет изнася 49-а година в Свободния университет в Берлин. Има и текстове, които са негови доклади във Венеция, последното, което прави той преди смъртта си – 55-а година. Една лекция е за това – има ли европейска култура, европейско културно съзнание. Третата част е със заглавие „За римската империя“, обясни проф. Копринаров.
Текстовете са издадени след смъртта му, посочи още професорът.
Интервюто на Петър Волгин с проф. Лазар Копринаров може да чуете от звуковия файл.
