Авторката ще представи първия си роман „Балканска рапсодия“, в който Бургас и Истанбул са тясно свързани чрез съдбата на героите, чиито прототип са бабата и дядото на Мария Касимова-Моасе. Тя е журналист, консултант по етикет и изграждане на публичен образ.
След като преди 2 години публикува сборник със свои есета, статии и импресии, Мария Касимова-Моасе сменя жанра и така се ражда първата ѝ художествена творба.
Авторката многократно е споделяла, че това е била нейна стара идея, която е зреела в нея дълги години. Разказаната история не е документално свидетелство, но романът е базиран на истинските истории на бабата и дядото на Мария Моасе – бургазлийката Мария и Ахмед.
Авторката споделя, че за първи път е в Турция, въпреки че пише за страната:
„Сега ще сверявам собствените си писания с това каква е реалността тук“.
Мария Касимова-Моасе нарича произведението си „не-роман“ заради „шизофреничната смесица от две реалности – на изживяната действителност и на преживяната фантазия“.
Историята за любовта между православна християнка и мюсюлманин започва в Бургас през 1924 г., когато Мириам среща бедния, но трудолюбив сирак Ахмед, в когото тя се влюбва.
Семейството ѝ е против тяхната връзка и тогава младите заживяват без брак, но нито един от тях не иска да промени религията си. След като се ражда първото им дете, двамата решават да си потърсят късмета в Истанбул. 30-те години на миналия век са епоха на дълбоки преобразувания на турското общество, породени от реформите на Мустафа Кемал Ататюрк.
В книгата една съвременна жена води въображаеми диалози с предците си, с миналото и с настоящето. Така се преплитат двата паралелни сюжета, отдалечени на няколко десетилетия един от друг.
А как продължава историята - Ахмед се захваща да учи фризьорския занаят, докато междувременно се ражда второто дете на двамата влюбени. Ненадейно обаче бащата се разболява и умира. Останалата сама Мириам решава да даде сина си във военно училище, където той ще бъде нахранен и облечен, а тя с последните си пари купува два билета за кораб, който да я отведе, заедно с невръстната й дъщеря, обратно в България. Историята на двете деца след години намира продължение чрез една любопитна журналистка.
„Моята идея беше да разкажа една любовна история, която излиза много извън любовта такава, каквато си я представяме. Става въпрос за една друга много дълбока любов – става въпрос за любов между майка и дъщеря, между две сестри, между двама братя, между баща и децата му, между мъж и жена – любов, която е изчистена и която е над всичко. Тя е което води хората. Заради любов е създадена всяка една религия, в името на някаква любов и да възпитава в любов“, разказа Мария Касимова-Моасе и добави:
„Най-голямото нещо, което можеш да направиш с човешкия си живот, е да се научиш да обичаш и да приемаш някаква любов, каквато и да е тя“.
Знаейки всичко това за преплетените истории на българи и турци, на гърци, евреи и арменци, на читателя е лесно да си отговори на въпроса защо заглавието е „Балканска рапсодия“. Авторката е щастлива, че книгата ѝ е заживяла собствен живот:
„Аз съм щастлива, че тази книга си ходи сама. Книгата ме доведе до Истанбул. Искам да помириша, да усетя, да влезе Истанбул в кожата ми“.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
