Актьорът Павел Поппандов издаде книгата си „Значи съм живял. Автобиография“. Пред БНР той сподели, че винаги се е отнасял с известна ирония към подобни автобиографии с изключение на писателя Бранислав Нушич.
„Не ми е някаква особена, значима или толкова любопитна и интересна автобиографията. Но причината да набера смелост са тези хора, с които съм работил и дружал, които са ми дали толкова много и на практика са ме направили актьор, а и до голяма степен човек“, каза Поппандов в предаването „Хоризонт за вас“.
„На преден план не е само актьорът – зад него има цял сценаристи, драматурзи“, посочи той.
Павел Поппандов призна, че най-голямо предизвикателство в работата му е бил своеобразният изпит – филмът „Равновесие“ (1983 г.), който притежава няколко линии. Сред тях той изтъкна тази за псевдоинтелигенцията, която се стреми да стои на повърхността, готова на всичко.
„Равновесие“ (по сценарий на Станислав Стратиев – б.р.) по отложен във времето, а „Кратко слънце“ имаше кратък живот. Но всяко зло за добро – така се появи „Оркестър без име“. Станислав Стратиев написа сценария, направихме филма и вече 1982 г. започнахме да правим „Равновесие“. Аз обаче вече бях на 36 г. – наедрял от бохемския живот, а във филма има ретроспекции, в които героят ми е млад. Тогава Людмил Кирков (режисьорът – б.р.) ми каза да се вмъкна в костюм от времето след казармата ми, ако искам да получа ролята“, каза Поппандов.
„Тогава започна истинският ми изпит – зарязах колата и всичко. Имаше и комични ситуации – тичах в Западния парк и започнах да пъшкам, а изведнъж двама дядовци ме задминаха…В крайна сметка успях да облека костюмчето и получих ролята“, спомня си актьорът.
Целият разговор можете да чуете в звуковия файл.
