Eмисия новини
от 16.00 часа

Иван Зрънчев: Държава се пази не само с пушка, но и с книга

Бившият учител обобщи историята на просветното дело в Трънския край

Снимка: БГНЕС

Изследване на просветното дело в Трънско издаде 84-годишният Иван Зрънчев. Книгата „Просветното дело в Трънско от Възраждането до наши дни (1778 - 2018)“ e плод на дългогодишна  работа на бившия учител. 

Пред години чул по телевизията „потресаващи факти за историята на просветата в Трънския край“. „Един край, който е дал на България толкова много! И сега този край си отива, умира. Защото където няма училище, там няма и живот“, обясни в предаването "Нощен хоризонт" авторът.

През 1778 година било открито първото килийно училище в региона. Само след две години към църквата „Св. Петка“ в Трън е открито и второ килийно училище – с това се поставя началото на просветата в Трънския край. „27 килийни училища е имало по това време в България, две от тях са били в Трънско“, обясни Зрънчев.

В други години на разцвет във всяко село имало начално училище, а в 15 села – прогимназии, спомня си още Иван Зрънчев.

Като си отидат последните живи бивши учители, няма да има кой да разкаже какъв живот е кипял

Ще си отидем и ние - последните останали живи някогашни учители, и никой не може да разкаже на бъдещите поколения какъв живот е кипял в Трънския край – така си мислел Иван Зрънчев, когато у него покълнало зрънцето да обобщи просветната история на региона.

„И се захванах с проучване, започнах да събирам материали и веднага ударих на камък. В окръжния държавен архив се оказа, че за 10-12 училища от 60 училища в Трънско, нямат по един ред написан, няма никакви данни. Просто някой не си е дал труда да събере документацията, когато се закрива това училище, когато ще хлопнат кепенците му.“

Отказал се временно, ходил до Чикаго да помага на сина си да гледа внуче, а като се завърнал, захванал да анализира местния говор. „50 години бях проучвал диалекти на родното ми село, бях събрал повече 7 400 думи.“

Последвало краеведско изследване. В онези години негов бивш колега и приятел учител го убедил да довърши изоставеното изследване за просветното дело. „Трябва да завършиш започнатото дело, защото това ще бъде един паметник за тия, които са били преди нас, които бяха с нас и които ще продължат след нас да учителстват в Трънския край, докато има последно училище. Може би тия думи на Иван ми оказаха въздействие и продължих работа“, сподели Иван Зрънчев.

Книгата се базира на архивни материали, обиколки по селата и разкази на местни жители

„Нямаше материали. Обиколях като луд по селата с колата, срещах се със стари хора да ми разкажат нещо за своето училище, с бивши учители – сега вече старци на по 80-90 години. Събирах от литература, вестници, списания и книгата стана. Хубаво томче: 415 страници, с илюстрации. Просто изпълних един морален дълг към тоя край, с който съдбата ме свърза.“

Защото като излязъл от казармата, отишъл учител в Трънско, задомил се там и така целият му живот останал свързан с този край.

Не го определя като историческо съчинение. „Това е повече разказ за всички училища, за всички села – разказ за това какви хора, при какви условия, как са работили в тия години, когато не са имали чинове, не са имали черни дъски, нямало е глобуси, нямали са карти. Имало е обикновена стая – една одая или една килия към църквата, или към манастира, и един абаджия или казанджия - някакъв еснаф, който е решил да даде четмо и писмо на децата – обикновени селски пастирчета, говедарчета и са отивали там да получат първо четмо и писмо.“

Някога в Трънско имало цяла просветна армия, въпреки имиджа на региона идвали ентусиасти

През 1938 година в Трънско имало около 5 хиляди ученици, които Иван Зрънчев определя като „една огромна армия – и ученическа, и учителска“.

Иван Зрънчев се потапя в просветната история на региона с идеята да разкаже за хората, „знайни, по-малко знайни и незнайни“, лишили се от удобствата на големия град, посветили се на учителската кауза на село. „Да дойдат тук, където малко хора са идвали. За Трънско винаги е съществувало мнение, че това е един изостанал край, където се раждат само трънки и глогинки. И все пак, намирали са се ентусиасти. Може би затова съм си мислел, че държава може да се пази, не само с пушка да се охранява, може и с книга в ръка.“

Авторът е роден е на 26 март 1935 г. в с. Цървище, Дупнишко. Завършва средното си образование в Бобошево, впоследствие и Учителския институт в Дупница. След казармата учителства в с.Реяновци, Трънско. Завършва задочно "Българска филология" в СУ „Св. Климент Охридски” и е назначен за директор на гимназията в Трън. От 1970 г. живее и работи в Перник.

Цялото интервю е в звуковия файл.  

Още от