Постановката на Уго де Ана предизвика множество и нееднозначни реакции сред публиката и специалистите, тъй като смело съчетава две епохи настоящата на посткапиталистическия глобализъм и тази на ХVІІІ век не само като костюми, но и като характеристика и образно-смислово решение на образите и конфликтите. Уго де Ана страни от традиционното тълкувание на образа, в първо и второ действие предпочита да съхрани слънчевия и ведър дух на операта, за да подчертае драматичния обрат във финала на второ действие.
В своята опера „Дон Жуан” Моцарт като че ли разгръща не само всички способности на удивителния си талант, но и начертава част от бъдещето на оперния жанр. Дързост е да се посегне към толкова популярен образ във всички области на изкуството като Дон Жуан. Операта на Моцарт е осма поред след няколко придобили слава образци. За първи път легендата за неуморимия авантюрист и покорител на женските сърца е пресъздадена в пиесата “Севилският съблазнител” (1630 г.) от испанския драматург Тирсо де Молина. След него в литературата го обезсмъртяват такива значими писатели като Молиер, Голдони, Хофман, Байрон, Мериме и Пушкин.
В звуковия файл чуйте цялата рецензия.