Eмисия новини
от 22.00 часа

Посланикът на Грузия: Чакаме ви със страхотни черноморски и ски курорти, храна и вино

В „Покана за пътуване“: Откъде идва името Пампорово, еко къщи от кирпич за милионери на Мъртво море, шунка в асфалт по швейцарски

27
Батуми се гордее не само с красивата си природа, ами и с модерната архитектура
Снимка: Предоставена от посолството на Грузия

За българите Грузия звучи приятелски и близка по дух, но я да се замислим какво всъщност знаем за тази страна на източния бряг на Черно море! За мнозина това е държавата на безкрайните тостове и хубавото вино, сервирано в рог. Така не можеш да го оставиш на масата, преди да си го пресушил до капка.

Доста от нас свързват Грузия с напетите левенти, които танцуват на палци. Запленените от историята помнят, че там е родното място на Сталин, а киноманите цитират „Не тъгувай“ и „Покаяние“. Но каквато и асоциация да предизвиква Грузия, тя рядко е свързана с туристическа дестинация. И грешим. Според британско издание близо 8 милиона души са я посетили през миналата година. Разговорът ми с посланика на Грузия Тамара Лилуашвили в нейната резиденция започна с най-наболелия въпрос – липсата на директни полети от и до България.


„Основната причина бе визовият режим между Грузия и европейските страни, но сега той отпадна и много грузинци пътуват зад граница. Също така има голям брой общи проекти между Грузия и Европа и се динамизира потока от пасажери. Надявам се това да бъде индикация за авиокомпаниите, че е необходимо да има директна линия и до България.

Интересна опция е полет Кутаиси-Букурещ-София“, заяви Нейно превъзходителство Тамара Лилуашвили. Тя възприема като лично предизвикателство малкия брой туристи от България и е амбицирана това да се промени. За целта вече е организирала посещение на български журналисти в Грузия, предвиден е десант на туроператори от Тбилиси у нас. През есента винопроизводители от двете страни ще се срещнат в лозарските региони, за да научат тънкостите на грузинската специфична технология.

Освен традиционният от 10 години насам гастрол на ансамбъл „Сухишвили“, ще се радваме на уникалния марионетен театър „Габриадзе“, известната джазпевица Мая Бараташвили ще пристигне в България за празненствата по отбелязването на Деня на независимостта на Грузия…


Споделих с посланик Лилуашвили, че уж знаем за високите над 5000 метра кавказки планини в родината ѝ, но някак си не ги свързваме със ски писти и се учудваме, че имат страхотни зимни курорти. „Грузия има уникален климат. През студените месеци е великолепна дестинация за зимни спортове в Кавказките планини и е много популярна сред почитателите на екстремното каране.


Но и черноморските ни курорти са отлични през лятото. Държавата е западно ориентирана и модерна на границата между Изтока и Запада и е интересно да се види необичайния синтез между източната и западната култура. Мисля, че Грузия е взела най-доброто и от двете и просто има нужда да се популяризира като туристическа посока.

Да, миналата година имахме над 7 млн. посетители, а през тази те със сигурност ще нараснат. Хората от по-младите поколения обезателно ще харесат Грузия. Особено в столицата Тбилиси нощният живот е много пъстър и интересен с автентични ресторанти, с места, където се прави типичният грузински хляб, вече има и специални хотели, където се предлага. Ще бъде любопитно за гостите да се потопят в културата, да преживеят красотите на страната. В Грузия наистина има какво да се види!“, завърши Тамара Лилуишвили, която е убедена, че нейните сънародници пък много ще харесат България.


Вероятно любопитните родолюбци очакват с нетърпение рубриката „Тайната България“. В нея ви разказваме неизвестни легенди за различни кътчета от родината ни. Неведнъж журналисти, членове на българската секция на световната федерация на пътуващите писатели, са представяли в Покана за пътуване новия си проект – сайта, в който публикуват тези митове. Може и да сте се замисляли откъде идва името на Пампорово, но едва ли някога сте свързвали планинския ни курорт с кораб.

Разказва Милена Димитрова, която е научила историята от потомък на „кръстника“ – журналиста от Смолян Георги Пампоров, праправнук на легендарния търговец Райчо Хаджибелев. Според нея планинският курорт е можело да се казва Божидарица, Бунева или Орфеева планина, но е претърпял и още превъплъщения.

Как е изглеждала централната банка на Римската империя? Не е необходимо голямо въображение, за да си я представите. Достатъчно е да погледнете Мъртво море. На римските войници са плащали със… сол, а то е най-голямата солница в света.  Кореспондентите на БНР в Израел Феня и Искра Декало посетиха по-непознатата северна част на единствения водоем под морското равнище:

„Всеки знае, че в Мъртво море се влиза само с чехли или гуменки. Солните кристали от дъното, се врязват във всяко непокрито стъпало. Сега част от тези соли са на сушата. Водата се е отдръпнала заради хищното използване на водите на Йордан – единствената река, която го зарежда. Средата ѝ, която на това място прилича на вада, има опънато въже и няколко шамандури. Това е държавната граница между Израел и Йордания. Там могат да си подадат ръце поклонниците, дошли да се потопят в реката на най-автентичното място – третото по святост след Божи гроб и Витлеем.
Недалеч от православния манастир, на самия морски бряг, е курортното селище Бианкини, едно от вълшебните места на Мъртво море. Наименованието му идва от италиански евреин-военачалник. Във ваканционното селище в екологични къщи от кирпич и камъни летуват супер богати хора от цял свят. За тях това е съприкосновение с природата.

За средната класа има луксозни бунгала. Младежите, които обикалят пустинята с раници на гръб, предпочитат къмпинг за палатки или туристическа спалня. Тук смятат, че са открили отново растението, от което се е правило маслото, с което Клеопатра поддържала външността си. Тя далеч не била красавица, но с интелигентността си въздействала неустоимо върху мъжете. Растението сега се отглежда отново, но е изчезнала рецептата на маслото. Археолозите се надяват да я възстановят чрез бъдещите си находки“, разказват кореспондентките на националното радио в Израел Феня и Искра Декало.

Изненадата в рубриката „Пътеводител на гастономическия стопаджия“ е шунка, печена в асфалт! Звучи отблъскващо, но е невероятно вкусно, защото мръвката става сочна и дъхава, повита в пелена от восъчна хартия и пашкул от черната субстанция. Специалитетът се сервира в асфалтовата мина „Ла Преста” във Вал де Траверс, Швейцария.

Само един километър от подземните галерии е превърнат в туристическа атракция, макар тунелите за времето от началото на 18-и век до 1986 г., когато мината е закрита, да се гънат на повече от 100 км под земята. С продукцията на „Ла Преста” са застлани улиците в центъра на Париж в ерата на  прочутия архитект Осман, оформил облика на днешния център. С безценния швейцарски асфалт е покрит и мостът „Голдън гейт” при създаването си.

След като почувства странната тръпка на броденето из галериите и се запознае с трудното добиване на ценната настилка, посетителят сяда да се подкрепи с „минния” специалитет – шунка, печена в асфалт и сладоледена нуга с абсент.

Още от