Според един от изследователите на живота и творчеството на Ингмар Бергман, когато той достига своето осмо десетилетие, започва да се връща и обръща обратно към детството си и спомените си за живота на родителите си, които често са правили погрешни според собствените им религиозни схващания стъпки. Мотивацията на техните постъпки и процесът на осъзнаване и преживяване на вината и греха след извършването им очевидно са залегнали в детското светоусещане като спомени за истории, случили се пред очите му, но в същото време са провокирали сериозна мисловно-анализаторско-креативно задълбочаване в същината и мрака на човешкия характер. Направените по онова време филми Фани и Александър (1983), Най-добри намерения (1992), Родени в неделя (1994) и Лични разговори са уникални в това отношение. Надмогване на греха чрез упование на вярата и с помощта на съветник е целта на своеобразната практика на личните разговори, които в преводите на други езици са наречени и частни беседи или частни изповеди.
Лични разговори (Private Confessions, на шведски Enskilda samtal) е роман в пет разговора, състояли се от юли 1925 до октомври 1934 г. и епилог от май 1937 година. Публикуван е през 1996 г. Още същата година е направен на филм, режисиран от Лив Улман, с премиера на 25 декември 1996 г. в Швеция. През 1997 г. филмът има прожекция на фестивала в Кан в категорията Un Certain Regard (Един особен поглед).
В продължение на 2 недели, от 16.00 ще чуете радиопродукцията върху Лични разговори в 2 части. Преводът е на Светла Стоилова, драматизация: Яна Добрева. Участват: Александра Василева, Велислав Павлов, Стоян Алексиев, Мимоза Базова, Юлиана Сайска и Леонид Йовчев. Режисьорът Григор Антонов успя да превърне тази впечатляваща кинематографична проза във великолепно аудио – многопластово, актьорски мощно, ритмично зашеметяващо и комуникативно отваряне на вратата към посланията на автора.
