Постановката на Емил Манасиев по романа на Кафка е един от много малкото шансове в иначе изобилния фонд на Радиотеатъра да чуете Тодор Колев по радиото. Драматизацията на Спиридон Петренков използва превода на Димитър Стоевски. Участват още Красимир Ранков, Ивайло Христов, Антония Малинова, Пламен Сираков, Атанас Попдимитров и Димитър Иванов.
Процесът на Франц Кафка е създаден в продължение на около година от 1914 до 1915. Публикуван е посмъртно през 1925 г. Не е завършен, въпреки че включва глава, която формално приключва историята. След смъртта на Кафка през 1924 г. неговият приятел и литературен импресарио Макс Брод редактира текста за публикуване. Оригиналният ръкопис на романа се съхранява в Музея на съвременната литература, Marbach am Neckar, Германия. През 1999 г. романът е включена в списъка на 100-те книги на века на Le Monde като Вторият от най-добрите немски романи на ХХ век. Първият е Човекът без качества на Роберт Музил, а третият – Вълшебната планина на Томас Ман.
Процесът е сложен текст и може да се интерпретира от различни гледни точки. Литературните изследователи на Кафка не са единодушни за наличието на едно явно и ясно тълкуване. Някои виждат в Процесът биографичен роман. Елиас Канети подкрепя това твърдение с факта, че интензивното описание на съдебната система подсказва за работата на Кафка като адвокат по застраховането. Според други изследователи е напълно обратното. Процесът не разказва историята на отделна съдба, а по-скоро съдържа широкообхватни политически и визуални аспекти и може да се чете като визия, предсказваща нацисткия терор. Съществуват и исторически критична интерпретация, която се фокусира върху фона на романа - социалното напрежение в Австро-Унгария преди избухването на Първата световна война. Психоаналитиците виждат Процесът като символ на осъзнаването и прожектирането на един вътрешен процес. Интригуващо е и разбирането на романа като хумористична история. Според приятелите на Кафка той няколко пъти се засмял на глас, докато четял от книгата си. Ето защо е препоръчително да се търсят и хумористични аспекти в Процесът, въпреки неговата тъмна и сериозна същност.
Процесът е ужасен в своята цялост, но комичен в детайлите, казва биографът Reiner Stach. Съдиите четат порно списания, вместо книги по право и изпращат да им доведат жени, като че ли поръчват великолепно ястие на поднос. Палачите изглеждат като стари тенори. Поради дупка в пода на една от съдебните зали, от време на време в стаята се показва крак на адвокат.
Вторият най-добър немски роман на 20 век ви очаква с всичките си интерпретации в неделя, от 0.30 часа.
