Eмисия новини
от 20.00 часа

В памет на Мария Венцеславова – сопран (6 юни 1943 - 30 април 2019)

Снимка: Държавна опера Русе

На 30 април, малко преди да навърши 76 години, си отиде Мария Венцеславова. Нека е светла паметта ѝ.
Легендарна оперна звезда на град Русе от втората половина на ХХ век с изключителен глас, ярка артистичност, безспорна музикалност и интелигентност, с великолепни певчески и актьорски постижения в най-големите сопранови партии. Освен незабравимата ѝ Тоска (първата ѝ коронна роля, много обичана от Венцеславова и изпълнена повече от 100 пъти на сцена) и днес в Русе помнят нейните Аида, Дездемона, Елизабет, Амелия, Леонора и особено Лейди Макбет на Верди, Лиза на Чайковски, Сента на Вагнер, Елена на Пипков, Мария Десислава на Парашкев Хаджиев, Царица Мария на Панчо Владигеров. В „Неделния следобед“ ще прозвучи рубриката „Срещи, гласове, съдби“, в която с проф. Павел Герджиков припомняме изпълнения на Мария Венцеславова и нейния съпруг – водещия баритон на Русенската опера Анастас Анастасов. За нея проф. Герджиков казва:
„Голямо дарование във всяко отношение. Просто Господ дал всичко – глас, фигура, външност, музикалност, актьорлък, артистизъм (защото между актьорлък и артистизъм има разлика). Голям български репертоар, и то роли, които остават сред най-доброто, сътворено на българската оперна сцена… Искам да кажа за „Мария Десислава“ – тя е създадена от Парашкев Хаджиев специално за Мария Венцеславова. Той е имал нея предвид… Така че Мария е един от хората, изпълнили дълга си към българската оперна култура… С този глас, който ѝ дава възможност да пее и Пучини, и Верди, и Чайковски, тя много успешно е пяла Сента и много успешно би отишла в посока на репертоар, който изпълняваше Биргит Нилсон. Аз намирам много голяма прилика – Мария прави атаките си като Биргит Нилсон… Тембърът ѝ, диапазонът ѝ, емоционалността, този контрол, защото, както е известно, Вагнер не е автор на голямото „фъчкане“ по сцената… При Вагнер нещата са по друг начин поднесени. Голямото действие, голямата емоция е контролирана… Така че Мария притежаваше това качество, което ѝ даваше възможност да бъде и много добра Сента, а би могла да бъде много добра и в други роли на Рихард Вагнер“.

В звуковия файл можете да чуете фрагмент от предаването с участието на проф. Герджиков, в който звучи откъс от финалната сцена на „Залезът на боговете“. Студийният запис е направен през 1976 година от Мария Венцеславова, Симфоничния оркестър на БНР и Александър Владигеров на пулта.


Още от