Направил съм опит да обърна книгата си „Културни сцени на политическото“ към образована, но по-широка аудитория, каза за БНР професор Ивайло Дичев, който преподава в университети в България, Германия и САЩ.
„Ние си мислим, че като направим прозрачна властта, доверието в нея ще се увеличи, но странно защо това не става. Започваме да мислим, че колкото по-прозрачно е, толкова повече има нещо отзад, което те крият“, коментира професорът в предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“.
Според него този феномен се обяснява с един термин на Абрахам Мол – мозаечна култура.
Отделният потребител, гражданин има директен достъп до някакви факти, феномени, обясни Ивайло Дичев и добави, че за да си направи изводите, той вече не търси посредничество.
Той даде пример със Стратегията за детето, при която хора, които не са специалисти, вземат една случка от Норвегия, после – „лъжите за Истанбулската конвенция“, добавят недоверието и омразата и конструират „абсолютни безумия“ – децата ще ги продават за органи, ще ги дават на гейове и т.н.
Новата ситуация, тази мозаечна култура, е свързана с бунт срещу елитите във всички сфери – преди всичко в политиката, но и в други сфери, например на учените, каза професор Дичев.
Способността на нашата култура да излъчва хора, които обобщават, които задават тенденции, се е загубила, обобщи той.
Всеки си сглобява собствени конструкции и ги огласява шумно и истерично и в тази среда няма шанс за разумния глас, коментира още той.
В битката за внимание се чува само най-силният и агресивен глас, каза в заключение професор Дичев.
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
