Пресечните точки между барок и рок днес обобщаваме с понятието „Алегро“.
По бароковата терминология това е живо темпо, весело, бодро и радостно – все значения, запазени и до наши дни, няколко столетия по-късно. Нищо чудно, че светската музика налага забързаното, активно темпо: акустичните условия на една дворцова бална зала (или салон за музика, кафене, открито пространство) позволявали на композиторите възможността да ускорят темпото заради по-оскъдния резонанс (сравнен с акустичните особености на църковния храм). Но нека не пренебрегваме и характера, настроението – още от тогава, неделимо свързани с движението на музиката. С лекота можем да откроим и още паралели в практиката на барока и рока, по отношение на популярните бързи танци и изявата на виртуозност, зашеметителната техническа подвижност на пръстите или гласа – съществена подробност, която носи вкус на благородна състезателност, добре изразена в бързите темпа. И можем да припомним, че надпреварата по музикална скорост далеч не е приоритет на нашето съвремие…
На вниманието Ви предлагаме музика от Антонио Вивалди, Йохан Себастиан Бах, Джордж Дюк, Майкъл Камило, Стийв Морс и изпълнения на Чечилия Бартоли, Роберт Левин, Михаел Берингер, ансамбъл „Ил джардино армонико“ с диригент Джовани Антонини, „Бах колегиум Щутгарт“ с диригент Хелмут Рилинг, формациите „Чейс“, „Щурците“, „Тото“, „Дрегс“. Добре дошли сте.
вторник, 28 май, от 23 часа
