„Закон за градушките трябва да има със сигурност, той е доста закъснял и е необходим, защото се вижда, че към момента нещата не работят“, каза пред БНР Галина Пейчева, земеделски производител и зам.-председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи.
Тя коментира в предаването „Преди всички“ на програма „Хоризонт“ бъдещето на закона за градушките, обещаващ, че щом земеделците плащат по 75 стотинки на декар и се въведе самолетния способ, цялата територия на страната ще бъде покрита с градозащита. Той предвижда при ползване на този способ за защита, освен с противоградни ракети, да се наемат фирми, които да извършват тази услуга.
От началото на годината близо 70 хиляди декара земеделски земи са засегнати от градушките. Държавата обеща обезщетения за пострадалите стопани и бърза реакция при оценката на загубите им.
„Фермерите са поставени в ситуация, в която са под непрекъснато напрежение, когато започне т. нар. сезон на градушките. Виждаме и по телевизията всяка вечер огромните щети“, разказа още Пейчева.
Тя не знае дали причината е, че само 1/3 от обработваемите площи в страната са защитени със съответните ракетни площадки и инсталации, или защото създадената система не работи както трябва.
„Не знам каква степен от градушката трябва да унищожи една ракетна площадка, факт е, че и в двете села, в които имаше градушка тази година, има ракетна площадка. Дали са стреляни ракети не знам, но градушката беше премесена с дъжд и по-ситна, въпреки това нанесе щети“.
„Първо - мисля и това го съгласувах и с членовете на Асоциацията и с председателя г-н Стайко Стайков, че когато фермерите са защитени от градушки, все пак те са данъкоплатци, ще внасят повече данъци в държавата. Не би следвало те да плащат за нещо, което така или иначе косвено плащат с резултати по труда си. Това е позиция на цялата Асоциация. Второ, самолетният способ ние не сме го видели как работи, за да дава, който и да е от нас мнение...“, каза Пейчева в отговор на въпроса дали ще се подобри ситуацията след приемането на закона за градушките и въвеждането на самолетния способ и посочи:
„Това е една идея. Според мен това, което трябва да се случи е тя да се тества преди да бъдат таксувани земеделците“.
Според нея законът, в този му вид, не е изпитан и не са ясни последствията от неговото прилагане:
„Мога да говоря единствено от името на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, където съм зам.-председател, и от личната позиция на земеделски производител. Дали (законът – б.р.) ще види свят или не това нито е в моите правомощия, нито в моите възможности да кажа, но не мисля, че ще реши проблема. По простата причина, че даденото решение теоретично по никакъв начин не е изпитано дали ще бъде решение, или ще е просто поредният опит нещо да се направи без ясни последствия какво ще се случи“.
Тя коментира и защо земеделските производители масово не застраховат земеделските площи, които обработват.
„Аз доста години застраховах собствените си земи, смятах, че съм защитена, спях спокойно и щастливо, но се оказа, че в момента, в който имах щета, започнахме един безкраен спор дали е било проливен дъжд или буря и в крайна сметка застрахователят, на който бях платила, конкретно в този случай, 21 хил. премия, отказа да ми изплати обезщетение и аз се оказах в ситуацията, в която хем съм защитена, хем не съм“.
Според Пейчева липсва и работещ застрахователен модел.
„Трябва да има някакъв модел, в който държавата, земеделските производители и застрахователите работят заедно да измислят формула, която работи, която от една страна дава сигурност на фермерите, от друга – интегритет на държавата, и от трета – защита на интереса на застрахователните дружества. Хубаво е и да има независима комисия, която да одитира решенията на застрахователите, тъй като често те са крещящо субективни и доста спорни“, каза тя.
Интервюто на Веселина Миланова с Галина Пейчева може да чуете в звуковия файл.
