4
Художникът Георги Божилов, известен с прякора си Слона, е голям български творец от средата и края на 20 век, част от групата на така наречената Пловдивска живописна школа от същия период. Работил е в Пловдив заедно с Димитър Киров, Йоан Левиев, Енчо Пиронков, Христо Стефанов и други художници, част от персонажите на „пловдивската бохема“ през ония години.
Слона рисува портрети, пейзажи, композиции, често в полуабстрактен или абстрактен план, следвайки някакви свои странни идеи и някакси не се вписва в онази героична естетика на времената на 60 години на миналия век. Светът на неговите платна е изпълнен с чудати форми, плод на неговата фантазия и изследователски интерес.
Още в началото на 60-те години младият тогава художник става лауреат на награда от Първото международно биенале на младите художници, проведено в Париж. От 1960 г. участва в общи художествени изложби на СБХ. Приживе прави над 25 самостоятелни изложби в България и чужбина.
През годините доста клишета са изписани за изкуството с ярките и малко странни цветове на Георги Божилов – Слона. Той и днес си остава един от най-големите художници на България, макар че навремето не всички, които са го познавали, се сещат да е бил хвален от критиците и наричан „велик“.
За вселената „Георги Божилов – Слона“ – този висок огромен и доста мълчалив човек днес си спомнят не само хората на изкуството и приятелите от Пловдивската бохемска школа, но и онези пловдивчани, които не са толкова свързани с изобразителното изкуство като историци, журналисти, и стари приятели от изминалите бохемски години. За него и за голямата му любов с покойната актриса Катя Паскалева днес се разказват случки, наподобяващи съвременни легенди.
Георги Божилов – Слона завършва живота си през 2001 година при автомобилна катастрофа, но градските легенди за него и за творчеството му си остават в Града на тепетата.
