Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост (24 май) е тясно свързан с делото на светите братя Кирил и Методий. За Българската православна църква, канонизирала ги за светци, датата за почит е 11 май. Папа Йоан Павел II през 1980 г. обявява светите равноапостоли Кирил и Методий за покровители на Европа.
Сведения за тях черпим от пространните им жития, писани в края на 9-ти век. В ранните исторически извори не се споменава етническият им произход, само социалният - синове на висш византийски сановник. Едва по-късносе казва, че са българи по род, разказва доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев – преподавател в Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“, член на Кирило-Методиевския научен център към БАН. Част от мненията, че са били славяни по майка идват от назначаването на Методий за управител на славянска област във Византийската империя. Константин-Кирил участва в различни византийски политически и религиозни мисии като богослов. Какво подтиквасветите братя да създадат азбуката, позната днес като кирилица?
За мисиите на светите братя доц. Чешмеджиев казва, че те са преди всичко политически. Първата е в Арабския Халифат. Константин-Кирил Философ отива без брат си като част от византийска делегация, която спори с ислямски богослови за характера на Светата Троица и по ред други духовни и политически въпроси. И втората мисия на Константин-Кирил като богослов, заедно с брат му Методий, при хазарите, според събеседника ни е политическа. За третата /Моравската/ допуска просветителска цел с политически елемент, защото тяе резултат от съюза между Великоморавия и Византия.
Ръкописи свидетелстват, че глаголицата е употребявана в българските земи до 11 в., след което се развива в Хърватия като прочутата Хърватска ъглеста глаголица. В България кирилицата /близка до гръцката азбука, но с добавени от глаголицата букви за типично славянски звуци/ измества глаголицата. Книжовниците са били двуезични – знаели са гръцки и български. Било е по-лесно да работят на български с кирилицата, отколкото с глаголицата.
Делото на Св. Св. Кирил и Методий няма продължение в Моравия, защото тя самата престава да съществува като държава в края на 9 в. Но то намира своя истински разцвет в България. На него се дължи културният подем от края на 9 и през 10 в., когато българската култура се превръща в европейска и в източник на културни импулси за всички славянски народи. Събеседникът ни допълва, че в България богослужението и книжнината на славянски получават и антивизантийска насоченост, тъй като чрез смяната на литургичния език се сменя и византийският клир. За почитта към двамата братя, която води началото си от края на 9 в., доц. Чешмеджиев обяснява:
Почитта към тях намира почва в България, когато учениците им Климент, Наум и Ангеларий идват в България и основават книжовни школи – едната в Североизточна България с център Преслав, а другата в югозападните български земи. Първите похвални слова за Кирил и Методий са от Климент Охридски. Службата е писана от Константин Преславски – български книжовник от края на 9 и началото на 10 в. Това е най-ранният собствен български култ в нашата църква. Обявени са за равноапостоли, тъй като създават нова книжнина, нова литургия на народи, които са езически. Въвеждат нов модел на християнство и затова са първоучители. Създават идеята за богослужение на разбираем за хората език, което не се приема от Западната църква до Просвещението (края на 17 в.). Така християнството навлиза по-лесно и по-бързо в славянските земи.
За иконописните паметници доц. Чешмеджиев казва, че след смъртта на Кирил в Рим през 869 г., на гроба муе имало икона с горящо кандило. В Охридската катедрала „Св. София“ изображенията на двамата братя са от 11в. и се счита, че са най-ранните. В църквата в с. Курбиново (Северна Македония), където изображенията им са от 12 в., има и запазени надписи, че са учители на българите. В Охрид надписите не са запазени, но събеседникът ни предполага, че са били в същия дух, тъй като култът към двамата братя е свързан и с развитието на Охридската българска архиепископия, създадена през 1018 г. и съществувала като българска църква до 1767 г.
