Такова е подзаглавието на романа „Захарното дете“ на Олга Громова. Става дума за края на 30-те години в Съветска Русия. „Колкото повече правдиви и емоционално наситени истории за тоталитарното общество, войните и „превъзходството“ на едни хора над други (където и да се случва това) прочетат нашите деца, толкова по-малък ще е рискът те да пожелаят повторението им.
Разбира се, литературата е капка в съвременното море от информация, но нали морето е образувано именно от капки? Остава само да вярваме, че нищо не вършим напразно и там са и нашите капки.“ Това отговаря авторката на „Захарното дете“ на въпрос на Марин Бодаков дали подобни романи днес могат да ни „имунизират срещу нарастващата нормализация на политическото и идеологическото насилие“.
Олга Громова (1956, Москва) работи 25 години в различни библиотеки, преподава в Библиотекарския институт. В епилога на романа под заглавие „Не си позволявай да се страхуваш“ тя разказва за това как в действителност се запознава с героинята на книгата си Стела, чийто разказ за детството е в основата на „Захарното дете“. Преводът е дело на Здравка Петрова.
