За отварянето на кои възможности става дума в книгата „Отворени възможности“ на Цвета Делчева се пита в предговора си Светлана Стойчева? Или става въпрос по-скоро за невъзможности, от които според авторката най-голямата е „невъзможността да бъдеш“?
Цвета Делчева оставя на читателя да определи това, ако въобще му е нужен отговор на въпросите, които поражда тази книга, събрала нейната поезия и прозаични фрагменти. „Отворени възможности“ се явява странен поетичен конструкт от нейните книги без заглавия заедно с нови и отхвърлени стихотворения, някакво поетическо обръщане назад, но и гледане напред, през успокоената чувствителност на авторката, в нейния - но и не само - свят:
СВЕТЪТ Е ЕКРАН,
който нощем свети,
през деня е картичка,
подпряна с молив.
