Започнаха деветите избори за Европейски парламент.
От днес до неделя около 427 милиона граждани на Европейския съюз избират 751 евродепутати за следващите пет години. Първи гласуваха в Северна Холандия, където урните отвориха в полунощ.
В най-много държави, 21, ще се гласува в неделя. Сред тях е и България. Началото поставят Великобритания и Холандия днес, следвани от Ирландия, която ще гласува утре, както и Чехия, но вотът там ще продължи и на 25-и май.
В събота гласуват още в Словакия, Латвия, Малта и отвъдморски територии на Франция.
Европейският парламент е единствената институция на ЕС, която се избира чрез пряко гласуване. Броят на евродепутатите се определя на базата на населението. Така Германия с население над 82 милиона ще вземе 96 места, докато Малта, с население от по-малко от половин милион души, ще получи само 6 места. В България кандидатите се борят за разпределението на 17 депутатски мандата.
Още миналата година Евросъюзът намали броя на депутатите в ЕП на 705 заради Брекзит. Но отлагането му принуди Великобритания да организира избори.
Новият ЕП ще започне работа през юли на фона на възхода на популизма и евроскептицизма, неясното бъдеще на безкрайната драма Брекзит и търговските противоречия в световен мащаб.
Великобритания и Холандия са първите държави, които гласуват
Изборите за Европарламент започнаха официално с отварянето на изборните секции в Холандия. Преди пет години избирателната активност в Холандия беше 37,7 процента, което е по-ниско от другите избори, провеждани в страната. 16 партии сега се борят за 26 евромандата. Вотът в Холандия се следи с внимание в Европа, защото очакваният подем на популистите на тези евроизбори може да започне именно от тази страна, в която една евроскептична, антиимигрантска и климатоскептична партия е начело на допитванията. Това е именно Форум за демокрация, появила се на политическата сцена в Холандия през 2016 г. На парламентарните избори през 2017 г. тя получи две места в 150-местния парламент. На местните избори през март тя успя да излезе на водеща позиция и дори да изпревари умерената управляваща Народна партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте. Лидер на Форум за демокрация е Тиери Боде.
Евроизборите в Обединеното кралство са белязани от несигурността около Брекзит. Очаква се пореден наказателен вот за двете основни партии - Консервативната и Лейбъристката. Има и очаквания, че премиерът Тереза Мей няма да оцелее дълго на поста си след евровота. Провеждането на европейските избори стана наложително, след като Обединеното кралство не напусна Европейския съюз, както беше планирано - на 29-и март, а след дадената отсрочка за "Брекзит" до 31-ви октомври и правителството призна, че няма да успее да прокара навреме в парламента законопроекта за излизане от Европейския съюз така, че изборите да бъдат избегнати. И така в едни избори, които управляващите консерватори не искаха да се провеждат и на фона на липсата на някакъв напредък по "Брекзит" се очаква гласоподавателите отново да накажат политическия елит, като това включва както управляващите консерватори, така и основната опозиционна Лейбъристка партия. Анкетите предричат, че новата партия "Брекзит" на Найджъл Фарадж ще спечели около 35 процента от гласовете. Лейбъристите и либералдемократите се колебаят в рамките на 16-18 процента, а консерваторите едва ли ще вземат повече от 11 процента. Кратката предизборна кампания беше белязана с политически трусове. Поставено беше под съмнение финансирането на партията "Брекзит", а Европейският парламент ще започне разследване на нейния лидер Найджъл Фарадж.
Евровот в различни дни - обичайна практика
Провеждането на избори в различни дни не е изключение за Европейския съюз и тя е съобразена със законодателствата в отделните държави. На много места заедно с евровота ще се проведат и други избори, например - в Литва това ще е вторият тур на президентския вот. Също така на много места е въведено предварителното гласуване - т.е. избирателите могат да изпратят по пощата вота си. За първи път в Естония това се случва по интернет.
Най-много държави, сред които и България, ще проведат евровота на 26-и май. В петък до урните ще отидат в избирателите в Ирландия, а в събота - латвийците, чехите, словаците и малтийците.
751 членове на Европейския парламент се избират на всеки пет години
Броят на евродепутатите варира от шест за Малта, Люксембург и Кипър до 96 за Германия. Българските представители са 17. Засега броят на евродепутатите, които излъчва всяка държава, няма да се променя, но това ще стане, след като Великобритания напусне ЕС. Тогава някои от страните членки ще получат допълнителни места, а други - ще запазят същия брой евродепутати.
От вота ще зависи какво ще направи Европа през следващите години по теми от обществения ни живот - работните места, бизнеса, сигурността, миграцията и изменението на климата. Резултатите от тези евроизбори ще бъдат решаващи и за бъдещето на Евросъюза, защото ще покажат съотношението между проевропейски настроените граждани срещу евроскептиците и антиевропейските популистки сили.
Учредителната сесия на деветия мандат на ЕП е на 2-ри юли в Страсбург
Преди това - до 24 юни политическите групи трябва да обявят състава си. Съгласно правилата те трябва да се състоят от поне 25 членове и да представляват най-малко седем държави членки. Прогнозните сочат силно фрагментиран следващ Европарламент, а опасенията са, че това ще доведе до трудно постигане на консенсус по ключови за Евросъюза политики.
На предишните избори през 2014 година активността на европейските граждани беше малко над 42%, а вотът ще покаже дали официалните кампании за насърчаване на избирателната активност ще обърнат тенденцията.
Въпреки че изборите започват от днес и завършват на 26-и май, резултати няма да бъдат обявявани до неделя вечер. В 19.00 часа българско време ще бъдат обявени първите прогнозни резултати, а най-ранните прогнози за това как ще изглежда новият ЕП ще научим в неделя след 21.00 часа, като ЕП очаква да научи най-късно резултатите от изборите във Франция, Дания и Испания.
В изборите имат право да участват 426 милиона гласоподаватели. Статистиката сочи, че участието в изборите за евродепутати намалява постоянно. Докато през 1969 г. са участвали 61.99 на сто от избирателите, през 2014 г. пред урните са се явили едва 42.61 на сто от гражданите с право на глас.
