1
Най-новата творба на писателя, наречен от критиката „Патриарх на съвременния български роман“, вече получи първите оценки от читатели на представянето в София. Малко е да се каже, че отзивите са възторжени. Сравненията с Достоевски и Димитър Шишманов, с най-високите образци в европейската и световна литература дойдоха от авторитетни имена в литературните среди. Самият автор пожела щастлива съдба за книгата си и трогна публиката с признанието, че има „видения“ за още два романа, но нищо чудно този да се окаже последният.
„Кому е нужен този роман за старостта, мисля си объркан, този неуверен и най-вероятно изпълнен с болка и жлъч роман? На хората? На кои хора? На учените и просветените, на артистичните, на чувствителните и безпомощните, на встрастените?... А може би този роман е моята изповед и признание, следователно е нужен на мен, на моята печална неосъщественост, на горчивото ми поражение? Или на една някак комична, разбила цялата ми човешка опитност, жестока и несвършваща любов?“ (Из „Чудовището“)
Каквито и въпроси да си задава читателят преди, по време и след прочитане на романа, той получава отговор на всичките. Писателят не го оставя да си избира от безброй намеци, а предлага ясна и конкретна мисъл, заедно с основанията, трупани и премисляни през годините.
„Романът не е биографичен, въпреки че включва много лични преживявания - уточнява Владимир Зарев - той е биографичен за цялото мое поколение.“
Чуйте в звуковия файл още от разговора с Владимир Зарев в студиото на „Артефир“, както и къде в страната предстоят срещи с читатели
