Eмисия новини
от 16.00 часа

Вицепрезидентът Илияна Йотова пред Радио България: Инерцията в ЕС е по-опасна от реформите

"Колкото повече опростим процедурата за доказване на български произход, толкова повече ще намалеят злоупотребите"

Село Криничное, Украйна

Благодаря за възможността да говоря пред Радио България, тъй като излъчвате за нашите сънародници зад граница - това за мен, за нашата институция е много голям приоритет, изтъкна  вицепрезидентът Илияна Йотова в навечерието на празника на българската просвета и култура - 24 май. Сред правомощията на институцията, която г-жа Йотова оглавява вече две години, освен работата с българските общности зад граница и предоставянето на българско гражданство, са и предоставянето на убежище и упражняване правото на помилване. Преди да заеме поста вицепрезидент на България, Илияна Йотова бе три мандата депутат в Европейския парламент. Сега в работата ѝ темата за Европа продължава, чрез организиране на  студентски лаборатории „Европа“, в които дискутира с младите хора в България бъдещето на европейския проект и очакванията им, свързани с него.

Очевидно е, че сме на кръстопът и това не е клише. Този път залогът е много голям - дали ще продължава да се развива европейският проект или ще останем да се носим по течението. Инерцията в момента в моите очи е по-опасна, отколкото ако се предприемат реформи в една или друга посока. От бъдещите европейски депутати се очаква да бъдат хора с визия. Не просто да знаят само националните проблеми, а да се опитат да ги надскочат и да кажат как трябва да се развиват европейските институции, европейските политики, за да може да се върне доверието в европейските граждани. Какви трябва да бъдат основните приоритети? Преди всичко борбата с бедността. Ние нямаме политически отговор десет години след окото на кризата през 2008 година. Да, в началото може би имаше логика да се спасят големите компании, които дават и работните места, чрез т.нар. мерки на ограничения, които придобиха печална слава. Но това трябваше да стане само в първите години. А сега трябва да се мисли за житието и битието на всеки един европейски гражданин.

Един от националните проблеми на България е демографията. Държавата търси решение отчасти чрез привличане на българите зад граница, за обучение в България и за работа тук. Наскоро вицепрезидентът инициира поредица от т.нар. студентски лаборатории, свързани с перспективите за развитие с българска диплома.

Срещнахме се с петте водещи университета в страната, които работят с двете постановления на Министерство на образованието, с които българската държава чрез стипендии стимулира деца от български произход, да дойдат да учат в нашите висши учебни заведения. Това не са деца от особено богати региони, но те преодоляват много проблеми, за да могат да се учат в България. Бих искала и ръководствата на университетите в България да бъдат малко по-амбициозни и да рекламират своите училища навън. Защото конкуренцията на румънските университети, особено когато говорим за Бесарабската част в Молдова и в Украйна, конкуренцията на сръбските и на руските университети е много голяма. И в крайна сметка се получава така, че ние даваме възможност, а не можем да попълним квотите, което не говори добре за нас като нация. Защото тези исторически диаспори са оцелели над 250 години, а сега ние да не можем като държава да мотивираме тези млади хора да дойдат да учат у нас.

Среща във Варна със студенти от българските исторически диаспори
Още в началото на своя мандат като вицепрезидент, при срещите си с българските общности по света Илияна Йотова лансира идеята за създаване на Български културен институт, чиято основна цел да бъде разпространяването на знанието на български език, популяризиране на историческите достижения и културните ценности на България. Сега съществуващите български културни центрове към Министерството на културата са остарели като форма, категорична е Илияна Йотова.

Амбицията ни е по-голяма - не само институт за български език, а въобще културен институт, както са институтите "Сервантес", "Гьоте", Британският съвет, Френският културен институт. Това е културна институция, което означава не само засилено изучаване на български език, но и подпомагане на асоциацията на българските училища зад граница, лекторати по български език, представяне на съвременната и на старата ни българска култура. Това означава името на България да се споменава с чест като страна не само с една от най-старите традиции в Европа, но с огромно културно-историческо наследство. И това е въпрос на голямо влияние. Аз обичам да казвам, че там където обикновената дипломация пробива трудно, културата е тази, с която България може да успее.

Темата за българското гражданство е много важна за аудиторията на Радио България, особено в балканските държави - Албания, Сърбия, Северна Македония. Много често ни питат какви са практическите стъпки, които трябва да предприемат, за да придобият българско гражданство, защото не могат да се ориентират в информацията, която се подава от българската държава?

В момента има създадена работна група към вицепремиера Марияна Николова, която до края на месец юли трябва да излезе с конкретно становище за това как да бъде опростен Закона за българското гражданство. Становището ми е, че удостоверението за доказване на български произход трябва да бъде премахнато като документ. В момента законът е твърде либерален, той дава право на дружествата на българите в чужбина в историческите диаспори да издават този документ. Тези сдружения са регистрирани в чужди държави, т.е. България не може да упражнява никакъв контрол върху тях. Второ - много са злоупотребите с удостоверенията за произход. В някои случаи и без да са фалшифицирани, решенията се взимат много субективно - по исторически свидетелства на учени от началото на ХХ век или края на ХIX век дали в конкретната област има компактно българско население с български произход, от топонимия понякога - няма как всички тези критерии да бъдат вкарани в закон, защото те са много субективни. За мен правилният подход, когато се кандидатства за българско гражданство заради български произход, e първият и основен критерий да бъде познанието на български език. В институционален план, смятам, че работата, свързана с издаването на документи за българско гражданство трябва да премине изцяло към Министерството на правосъдието. А Агенцията за българите в чужбина, ако продължава да съществува като институция, да се занимава със съдържанието на политиките за нашите сънародници зад граница.

Българското неделно училище в Будапеща
В навечерието на Празника на славянската писменост и българската просвета и култура, вицепрезидентът на България каза, че е свидетел на национален протекционизъм в много от държавите в Европа, които някак услужливо заобикалят ролята на България за опазване на кирило-методиевото дело и на писмеността.

И затова трябва да се борим непрекъснато и да изтъкваме своите заслуги. Няма в европейската история по-голям връх от Златният век на Симеон - всички го признават. Но го признават учените в книгите, а ние някак не умеем да го разкажем нито на другите европейски граждани, нито на света. Председателството на България на Съвета на ЕС, което беше успешно в много посоки, имаше един голям недостатък - не използвахме достатъчно тези шест месеца, за да покажем кои сме ние, откъде идваме и колко много сме направили за Европа. Така че задача на всеки един българин е да разказва. И да казва не само какво е България днес, но каква е била България някога и че в миналото трябва да търсим и бъдещето.

Уважаеми сънародници, имайте самочувствието, че сте българи. Че заедно като нация, като народ сме създали една от най-богатите, най-старите култури. България е тази, която спаси делото на двамата братя, ние създадохме третата християнска цивилизация - славянската, ние разпространихме чрез езика писмеността, културата, ценностите, за които днес толкова много говорим. И това не бива да се забравя. Гордейте се, с това че сме българи  и от нас започва златният и светъл век на Европа!

Снимки: личен архив

Още от