„"Партията на свободата" със сигурност напуска политическата сцена за дълго време. Въпреки това обаче в момента е трудно да се предвиди каква ще бъде реакцията на избирателите. Партията се представя за жертвата в този скандал. Първата им реакция всъщност беше апел за сплотяване на редиците, така че утре ще разберем дали твърдият електорат е останал верен на партията“, коментира политологът в интервю за предаването „Събота 150“.
Не така уверен, че „Партията на свободата“ слиза от политическата сцена, е главният редактор на виенския седмичник „Фалтер“ - Флориан Кленк. Той е единственият австрийски журналист, изгледал близо седемте часа запис от вилата на Ибиса.
„Няма да се изненадам, ако продължат да играят някаква роля в политиката. Партията на свободата яростно напада канцлера, упреквайки го, че го интересува само властта. Свидетели сме на ожесточена предизборна кампания“.
„Дали Австрия ще изпрати в ЕП няколко депутата повече или по-малко не е от ключово значение. Болезнена обаче ще е липсата на министрите в кабинета, т.е. на изпълнителната власт. Защото именно министрите на „Партията на свободата“ имаха известно влияние върху решенията на Европейския съвет, внасяха предложения, влияеха на политиката. Така че загубата за новата група популисти в ЕП е голяма“, коментира проф. Катрин Щайнер-Хемерле.
Тя очаква, че гражданите и партиите в останалите страни от ЕС ще използват този скандал, за да подчертаят и онагледят всъщност какво се крие зад маската на крайната десница и популистите: „Че те не са в състояние да управляват. Популистките партии поставят либералната, парламентарната демокрация под съмнение. Овластени, рано или късно тези хора застрашават държавата“.
В Австрия има дълга традиция на големите коалиции, припомни журналистът от БНР Весела Владкова.
„Тази традиция се основава на това, че Австрия си е поставяла винаги някакви големи задачи. Първият такъв проект е възстановяването на страната след Втората световна война. Следващият – членството в ЕС. След като това се случи основата, върху която стъпваха големите коалиции, като че ли изчезна. Курц наистина беше първият, който усети, че този застой, който се получава в политиката на Австрия, може да бъде използван, че може би трябва да профилира партията си много по-категорично и да бъде разпознаваема за избирателите, защото големите коалиции водят до обезличаване на участниците в тях. Той използва този ход бидейки външен министър, да оглави партията, да подаде ръка на крайната десница и в предизборната кампания през 2017 г. всъщност взе не малко от техните предизборни послания към избирателите“.
Най-добрият индикатор за това какво ще се случи ще ни дадат утрешните европейски избори, които в Австрия в момента са на заден план като тема, смята Владкова.
"Протести срещу това правителство, срещу влизането на крайната десница в кабинета, е имало през цялото време с приливи и отливи. Беше важно да се покаже обаче, че гражданското общество все още е на мястото си и все още ги има тези сензори да усеща накъде отиват нещата", коментира още журналистът.
