Eмисия новини
от 06.00 часа

"Златната треска" за Арктика обзема и САЩ

Макар и със закъснение, администрацията на Тръмп се включва в надпреварата за богатствата на Далечния Север. Това ще ускори още повече климатичните промени, предупреждават наблюдатели

Снимка: ЕПА/БГНЕС




В началото на този месец, малко преди заседанието на Арктическия съвет във финландския град Рованиеми, държавният секретар на САЩ Майк Помпео предупреди, че един от последните почти недокоснати региони на планетата е заплашен с опустошение. Виновник е новият противник на Съединените щати за глобално надмощие - Китайската народна република.

"Между 2012 и 2017 година Китай инвестира в Арктика близо 90 милиарда долара. Той планира да изгради инфраструктура от Канада до Сибир. Миналия месец Русия обяви намеренията си да свърже Северния морски път с китайския Морски път на коприната, което ще създаде нов транспортен коридор от Азия за Северна Европа. ... Китайският модел на агресивно поведение в други части на света следва да ни подскаже намеренията му за Арктика. Искаме ли държавите и коренното население на Арктика да тръгне по пътя на Шри Ланка и Малайзия, чиито бивши правителства затънаха в дългове и корупция? Искаме ли жизнено важна инфраструктура в Арктика да потъне в разруха след броени години, както стана с пътищата в Етиопия, построени от китайците? Искаме ли Северният ледовит океан да се превърне в новото Южно Китайско море, милитаризирано и оспорвано от съседните държави? ... Мисля, че отговорът се подразбира," каза първият дипломат на САЩ.

Помпео не спести остри думи и по адрес на Русия.

"През 2014 година Русия обяви, че възнамерява да увеличи военното си присъствие в региона, като отвори наново военна база от времето на Студената война. Оттогава, благодарение на флотилията си от ледоразбивачи, Русия можа да обнови старите си бази и инфраструктура в Арктика. Тя твърди, че е построила 475 нови военни обекта, включително бази на север от Полярния кръг, както и 16 нови дълбоководни пристанища. И гарантира присъствието си в региона с усъвършенствани системи за противовъздушна защита и противокорабни ракети."

А след тези думи шефът на Държавния департамент обяви намеренията на Вашингтон.

"Русия е уникална. Действията ѝ изискват специално внимание, отчасти заради мащаба им, но също така защото знаем, че териториалните амбиции на Русия могат да се въплътят в насилие. 13 хиляди души бяха убити заради продължаващата руска агресия в Украйна. Арктика е дива, но това не означава, че трябва да се превърне в място на беззакония. Ние сме готови да не допуснем това."

По какъв начин Съединените щати възнамеряват да изпреварят Русия и Китай в усвояването на Севера, след като нито санкциите срещу руската индустрия от последните пет години, нито митническата война с Пекин от последната година дават резултат?

По-голяма яснота по този въпрос ще имаме в началото на следващия месец, когато американското Министерство на отбраната ще представи на Конгреса стратегията си за Арктика. Още отсега обаче се очертава проблем.

Климатичната криза, упорито отричана от Тръмп, не бе спомената и в декларацията на арктическите държави от Рованиеми заради резервите на Помпео. Тя едва ли ще залегне и в стратегията на Пентагона, въпреки потенциалните си пагубни последици за цялата планета. Защото с всяка изминала година ледената шапка се топи и открива все повече и повече възможности за бизнес. Дали от благородна загриженост за околната среда или от алчност, надпреварата за влияние и ресурси между Великите сили на XXI век вече е в ход и в Арктика.

Пренебрегвайки ефекта върху околната среда, Вашингтон се фокусира в погрешна посока. Пренасянето на разногласията с руснаци и китайци от Украйна или от Южно Китайско море в Арктика ще бъде грешка, смята анализаторът Малте Хумперт от базирания във Вашингтон Арктически институт.

"Целият проблем се корени в климатичните промени. Без тях нямаше да водим този разговор - Северният ледовит океан щеше все още да е ледовит, както бе преди 10-15 години. Заради промените в климата ледът се топи, а това създава нови възможности за добиване на природен газ и петрол, както и за морския транспорт. Има ирония във факта, че поради климатичните промени ние можем да добиваме още петрол и газ, а с изгарянето им ще увеличим още повече въглеродните емисии и ще ускорим още повече климатичните промени," сочи Хумперт.

"За съжаление днешната американска администрация не вярва в климатичните промени. Тя полага видими усилия да не споменава този проблем в официалните си документи. Никак няма да се изненадам, ако не бъде споменат и в новата стратегия на Пентагона за Арктика. Преди седмици бе издадена стратегията на Бреговата охрана на САЩ. В обширен документ от порядъка на 30 или 40 страници те успяха да не споменат нито веднъж термина "климатични промени", а само заобиколни фрази като "физически промени в околната среда на Арктика"."

За Хумперт дейността на Русия и Китай в Арктика не е кой знае каква изненада, особено от руска гледна точка.

"Арктика е много важна за Русия - там има много петрол и газ, а както всички знаем, Русия е зависима от тези суровини и голяма част от икономиката ѝ ще се основава на арктическите ресурси. От руска гледна точка е естествено да искаш да защитиш тези активи като възстановиш и разшириш някои стари военни бази."

"Китай пък се вижда като Великата сила на XXI век. За китайците Арктика е потенциален транспортен маршрут и източник на ресурси. Затова те искат място на масата и дял в икономическите възможности, които могат да се открият или да не се открият в следващите 20-30 години."

Съединените щати "проспаха" голяма част от това, което се случи в Арктика през последните години, сочи Хумперт.

"Те бяха твърде заети да воюват в Ирак, в Афганистан, и все още са твърде заети с тези проблеми. Арктика никога не е била техен приоритет. Сега внезапно осъзнават засилването на Русия и Китай в този регион и се опитват да ги догонят."

За това обаче ще им е нужно време.

"Ледоразбивач не се строи за един ден. Това ще отнеме години. В момента Съединените щати не могат да демонстрират физическо присъствие в Арктика, за разлика от Русия, която има 40 ледоразбивача, голяма част от тях атомни. Като не може да прати ледоразбивач в Северния океан, на Вашингтон не му остава нищо друго, освен да прати Майк Помпео в Рованиеми, за да плаши Москва и Пекин с приказки."

В дискусията за бъдещата американска политика спрямо Арктика се прокарва тезата, че Америка трябва да протегне ръка на руснаците, за да противодейства ефективно на Китай. Този подход едва ли би бил реалистичен, предвид напредналото сътрудничество между Москва и Пекин, борбите около планираните руски газопроводи към Европа и войната в Украйна.

"До известна степен засилването на руско-китайското сътрудничество се дължи на западните санкции срещу Москва. Допреди 5-6 години имахме западни компании като "ЕксонМобил" и "Тотал" със значително участие в руската петролна и газова индустрия. Когато през 2014 година настъпиха санкциите, много от съвместните дейности трябваше да спрат. Това тласна Москва на изток, а Пекин я посрещна с отворени обятия като вложи големи инвестиции в Ямалския терминал за втечнен газ и други мащабни проекти," припомня Хумперт. Според него обаче руско-китайското сътрудничество не бива да тревожи твърде много Вашингтон.

"Към момента това сътрудничество е основано на икономически потребности. Русия се нуждае от пари, а Китай - от ресурси. Русия няма много други опции пред себе си в търсене на инвеститори, освен може би в Близкия изток. Затова китайците успяха да договорят дългосрочни доставки на руски газ при много добри условия. С две думи - Китай и Русия имат общи икономически интереси, но в дългосрочен план политическите и геополитическите им интереси в Арктика не се припокриват. Не мисля, че има необходимост Съединените щати да се спогодят с Русия, за да се противопоставят на Китай."

Предвид рисковете за сигурността и околната среда САЩ и Китай са длъжни да не пренасят конфронтацията си в Арктика, твърди Малте Хумперт.

"Досега Арктика остава в голяма степен изключена от съперничеството между Великите сили. Дискусиите през последните години бяха фокусирани върху опазването на околната среда, предотвратяването на петролни разливи, сътрудничеството в издирвателни и спасителни операции. Китай е здраво свързан с работните групи в Арктическия съвет. Въпросът е дали това ще се промени. Как засилването на американската риторика и развитието на китайските интереси ще се отразят на Арктика? Ще бъдат ли привнесени в Арктика споровете от други региони," пита Хумперт.

Според него курсът на Вашингтон определено не предполага диалог.

"Да отиваш в Рованиеми, да изнасяш големи речи, да обвиняваш Русия за военни действия в Арктика, да пледираш, че Китай няма права в Арктика - това е контрапродуктивно, защото отблъскваш и Русия, и Китай, а така накрая отслабваш Арктическия съвет, който обвързва дейността им. А като отслабваш Арктическия съвет изключваш всякакви експертни и дипломатически преговори."

Още от