Белгия провежда днес освен европейски и парламентарни и регионални избори, като наблюдателите очакват възход на фламандската крайна десница и добро представяне на Зелените след вълната от климатични протести, предаде АФП.
С 11 млн. души население Белгия е сред най-разделените членки на ЕС. Фламандци и френскоговорящи избират отделни кандидати и партии. А има и немскоезично население.
Това прави формирането на коалиция изключително трудно. На страната тази задача ѝ отне рекордните 541 дни през 2010-2011 г. заради дълбоки различия между жителите на Фландрия и франкофоните във Валония и Брюксел.
За да се влошат нещата още повече, икономически процъфтяващата Фландрия традиционни гласува за десницата, докато социалистите са голямата политическа сила в постиндустриална Валония, където безработицата е висока.
Проучванията във Фландрия сочат, че крайнодясната сепаратистка „Вламс беланг“ ще вземе от гласовете на конкурентната националистическа „Нов фламандски алианс“, която най-вероятно ще остане най-голямата партия в кралството.
„Нов фламандски алианс“ наруши традицията си през 2014 г. и се присъедини към коалиционно правителство с премиер либерала Шарл Мишел.
Коалицията се разпадна в края на 2018 г., след като националистите минаха в опозиция заради ратифицирането на пакта за миграцията на ООН.
