Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 15 май българинът Стефан Стефанов изкачи третия по височина връх на планетата Канчендзьонга (8586 м). Той стъпи на върха първи за този сезон (след шерпите, които фиксират въжетата), с което стана вторият българин след Боян Петров, изкачил този свещен връх. Изкачването до върха и връщането до Лагер 4 Стефанов осъществява с изключителна бързина - за малко повече от 15 часа, колкото е необходимо на останалите само за изкачването. Миналата пролет той стъпи и най-високия връх на планетата - Еверест, не от юг, където с всеки изминал сезон се струпват все повече хора, а от север.
Стефан Стефанов е на 50 години и казва за себе си, че не е алпинист, а бивш елитен джудист и настоящ успешен адвокат, баща на 3 деца.
Многократен републикански шампион по джудо, състезавал се е с успех и по карате Киокушин, победител е и в състезания по Конен спорт. Запален колоездач на дълги разстояния, занимава се с плуване и скално катерене.
"Мечтите са част от моя живот. Превръщам ги в конкретни цели и планирам пътя си до тях. Приемам, че имам работа за вършене и съм готов да платя цената, като усилия, лишения, неудобство. Забравям трудностите, благодарен съм за наученото по пътя към постигнатите цели и сбъднатите мечти, защото знам, че това ще ми помогне за следващите." Това пише Стефан в свой разказ за изкачването на Еверест през май 2018 г., когато е трябвало да бъде с Боян Петров в една и съща експедиция. Тогава трагедията с Боян под Шиша Пангма осуетява плановете им, но Стефан все пак изкачва Еверест.
За тазгодишната си експедиция до Канчендзьонга той се готви с едни от най-добрите ни алпинисти - Дойчин Боянов и Виктор Варошкин.
"И въпреки че Канчендзьонга е наистина много труден връх и последната част е технична - скално катерене, аз се чувствах доста подготвен - и физически, и психически. Разбира се, със задължителния респект и страх, който всеки човек трябва да преодолява и трябва да има в себе си към това, което предстои."
Стефанов казва, че е изкачил върха в състава на силна комерсиална експедиция, съставена от изключително опитни алпинисти - общо седем души. От лагер 4 на 7450 м той започва да използва и допълнителен кислород. Изкачва върха, придружен от шерп.
"Малко се преекспонира това, с комерсиалните експдиции. Аз не знам коя експедиция не е комерсиална. Трябва да се спре с тези спекулации за т.нар.солови изкачвания и за изкачванията без кислород и без шерп. Само един човек се качи без кислород тази година на Канчендзьонга и това е чилиецът, който остана завинаги на върха, Родриго. Неговото т.нар.солово изкачване не е солово, защото той си е платил услугите до базов лагер, включително, но във всички височинни лагери спеше в палатките на шерпите и го обгрижваха. Всички останали качихме върха с кислород. С изключение на мен, Томас Ротар от Словения, Хуан Пабло от Аржентина и чилиеца Родриго, всички останали, без никакви изключения започнаха да използват допълнителен кислород още на лагер 3 - 6890 м. Даже пренощуваха на 14-и срещу 15-и, използвайки допълнителен кислород! Ако някой твърди обратното, значи е лъжец.”
"Аз не съм алпинист, не претендирам да бъда, но съм човек, който обича да говори истината и не съм от хората, които харесват фалшивите герои и, изобщо, героите в планината. Планината не иска герои, иска трезва преценка и отдаденост. И наистина, мисля, че е крайно време в международен аспект да се спре с различни спекулации, свързани с геройствата на безкислородното изкачване. Не омаловажавайте постиженията на хората! Българин на който и да е осемхилядник си е повод за гордост!" - казва Стефанов.
За него изкачването на високи върхове е, преди всичко, опознаване на самия себе си.
"Най-големият успех на едно изкачване е да се върнеш при семейството си жив и здрав и да продължите да живеете щастливо и пълноценно. Самият връх е връщането, не стъпването на върха, а връщането и да прегърнеш близките си".
6
