В интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ проф. Джанфранко Паскуино от Университета в Болоня коментира политическата ситуация в Италия и устойчивостта на управляващата коалиция.
- Европейската комисия и правителствата от Евросъюза са изправени пред решение - дали да дадат ход на наказателна процедура срещу Италия заради престъпването на правилата за финансова стабилност. Ако се стигне до такова решение, кой ще спечели сблъсъка - брюкселските бюрократи или италианските популисти?
- Очевидно Брюксел ще спечели. Но в Брюксел знаят, че не могат да постигнат пълна победа. Затова ще инициират процедурата, но ще дадат време на италианското правителство, за да се опита да се вмести в правилата. И двете страни ще продължат да печелят време, докато италианското правителство каже, че е направило каквото може. В крайна сметка, Комисията ще победи.“
- Изглежда, че след евроизборите Матео Салвини ще поръчва музиката в Италия. А това, което говори, е срещу финансовата дисциплина, налагана от Брюксел. Как мислите, дали той сам не търси конфронтация с Брюксел?
Не, не мисля, че Салвини търси конфронтация. Той се опитва да се представи за силен. Опитва се да покаже, че представлява националния интерес, че е подкрепян от 34 процента от италианските избиратели, че Европейската комисия не трябва да подрива резултатите от италианските избори. Той използва всички средства, за да се покаже силен, но всъщност не е. В крайна сметка, ще се опита да постигне споразумение.“
- Италианското правителство, изглежда, е разделено. От едната страна на ринга е Салвини, а от другата - премиерът Конте, министърът на финансите Триа и Луиджи Ди Майо. Така ли стоят нещата?
Има четири позиции в това правителство. Едната е на Салвини. За него се предполага, че е човекът, който се противопоставя на Еврокомисията, каквото и да струва това. Ди Майо иска да подкрепи Салвини, но не във всичко. Той иска да си прокара собствена линия на поведение. Джовани Триа е този, от когото се очаква да е наясно с икономическите проблеми, и затова е склонен да преговаря, но в същото време е наясно, че няма политически гръб в кабинета. Затова казва, че нещата не стоят така, както би искала Еврокомисията, но ще спестим пари от нарастване на икономиката. И Конте, който се опитва да се покаже като компромисното лице, като везната между Салвини и Ди Майо. Но и той няма политическо влияние.
- „Лига“ и „Пет звезди“ се карат за какво ли не - санкциите срещу помагачите на имигранти и проектираната високоскоростна жп линия Торино - Лион са само два примера. Като имате предвид действията ѝ през последната година, смятате ли, че тази коалиция е способна да управлява Италия? И за колко дълго?
„Лига“ и „Пет звезди“ получиха достатъчно гласове, за да управляват, но не са способни да управляват. Повечето от министрите на движението „Пет звезди“ са некомпетентни. Салвини пък не управлява. Той заема Министерството на вътрешните работи и разпорежда някакви мерки за сигурността, имиграцията, за правото на самозащита, но не управлява. А Конте няма никакъв опит в управлението. Той никога не е заемал политическа или административна длъжност, преди да стане премиер.
Те имат властта, но не и познанията и способността да я упражняват. Но видимо е, че няма друга възможна коалиция, която да им отнеме властта.
Така че „Лига“ и „Пет звезди“ могат да се задържат до края на мандата (през 2023 година). Но това зависи много от това какво ще се случи с икономиката. Зависи също от това, дали Салвини ще иска да чака толкова време до нови избори.
- Ако все пак се стигне до нови избори в близките месеци, възможно ли е те да произведат друга комбинация от управляващи партии?
Така, както стоят сега нещата, Салвини ще спечели, а „Пет звезди“ ще загубят гласове. Въпросът е дали придобивките на „Лига“ ще са достатъчни, за да управлява заедно с партньорите си от десницата - „Братя на Италия“ на Джорджа Мелони и „Форца Италия“ на Силвио Берлускони. Това е единствената възможна алтернатива, както показват допитванията до италианците.“
Но много трудно ще се стигне до предсрочни избори. Президентът (Серджо Матарела) не ги иска, а Салвини не е сигурен. Защото традицията в италианската политическа система е, че отговорните за свикване на ранни избори не са възнаграждавани от италианските гласоподаватели. Затова той не иска да бъде свързван с падането на тази коалиция.
- Какъв е потенциалът на Демократическата партия?
Не виждам как демократите ще спечелят повече от 20-21 процента. 22, ако имат късмет. Те са блокирали. Твърде малка е вероятността да отбележат съществен ръст на гласовете.
Демократите би трябвало да намерят съюзници. Но къде са тези съюзници? Вторият вариант пред тях е да се опитат да привлекат италианците, които не гласуват. Не е невъзможно, но е много трудно, и смятам, че Демократическата партия няма представа как да мотивира тези хора.
Повечето от гражданите, които не участваха в изборите за Европарламент, са бивши поддръжници на Петте звезди. Те нямат основания да гласуват за Демократическата партия, освен ако партията не заяви, че иска да се коалира с Петте звезди. Но демократите не са заявили това досега и много от тях са против такава коалиция.“
- Значи, Италия ще продължи да бъде управлявана от хора, които не знаят как да управляват. Няма ли това да доведе до влошаване на икономическата ситуация?
- Не, икономическата ситуация няма да се влоши. Ще си остане повече или по-малко същата. Важно е да се знае, че италианската икономика работи. Дълговият товар е нещото, което пречи на Италия да расте. Размерът на лихвите пречи на италианците да инвестират. Това е истинският проблем - как да намалим дълга. И Европейската комисия казва, че това трябва да стане по един начин, а италианското правителство казва „Не“, ние ще стимулираме растежа и чрез растеж ще намалим дълга.“
- Значи, Салвини има право, като иска намеса на Европейската централна банка в помощ на Италия. И Вие ли смятате така?
- Да, той има право, но Европейската централна банка вече направи много и не може да направи повече. Италия не може да чака ЕЦБ да я спаси. Не на последно място защото Марио Драги скоро вече няма да е начело на банката. Друг ще заеме мястото му, а новият ръководител на ЕЦБ неизбежно ще има по-малък интерес към италианските проблеми и няма да е толкова благ към италианците.
