Утре (9 юни) в Русе ще се състои погребението на алпиниста Иван Томов, чието тяло беше транспортирано по желание на близките му преди дни от Катманду. Томов загина на слизане от връх Лхотце (8516 м) в Хималаите на 17 май. На 16 май той, а около два часа по-късно и партньорката му от Русия Анастасия Рунова изкачват четвъртия по височина връх на планетата без помощта на допълнителен кислород и без личен шерп. Така 35-годишният русенец става третият българин, стъпил на Лхотце, и вторият (след Христо Проданов), сторил това без допълнителен кислород. 24-годишната Настя пък става най-младата рускиня, изкачила този осемхилядник. На слизане, обаче, Иван проявява симптоми на височинна болест и на 17 май почива в района на Лагер 4. Настя е транспортирана с хеликоптер до болница в Катманду, с възпалено гърло и изтощение от дългото време, прекарано на голяма надморска височина.
След като става ясно, че Иван е развил симптоми на височинна болест и поставената от Настя инжекция не помага, испанецът Сержи Минготе и чилиецът Хуан Пабло Мор правят опит да свалят българина надолу. Той, обаче, издъхва в ръцете им. (Разказът на Анастасия Рунова за събитията под Лхотце можете да прочетете тук). Днес (8 юни) Сержи Минготе отговори писмено на въпросите на БНР:
Бяхте с българина Иван томов на Лхотце. Познавахте ли го отпреди това?
Не, видях го за първи път при Лагер 4, на 7700 м.
Вие кога изкачихте върха - преди или след Иван?
На 16 май, в 13:30 (10:45 българско време - бел.ред.). Мисля, че Иван го изкачи по-късно, но не съм сигурен. Аз не го видях.
Какво се случи в Лагер 4?
В 8ч. сутринта на 17 май неговата партньорка от Русия (Анастасия Рунова - бел.ред.) ни помоли за помощ, защото той беше много зле. Бяха прекарали нощта там и той имаше нужда от кислород. Когато го видях, разбрах, че зле. Не можеше да направи дори две крачки, защото, според мен, имаше тежък оток.
Кой и как му помогна?
Настя, неговата партньорка от Русия ни каза, че му е сложила инжекция Дексаметазон сутринта, но той почти не е реагирал, защото вече е развил сериозен оток. Опитахме се да го свалим, но той почти не можеше да ходи. Изрязах парчета от фиксиращо въже и от една постелка направихме носилка с Хуан Пабло Мор.
Иван можеше ли да говори?
Той излезе от палатката с намерението да слиза надолу, но беше вече много немощен. Почти не можеше да се движи сам. Каза ми само, че има нужда от помощ, не можеше да говори, още повече през маската. После, съвсем близо до Лагер 4, на 7650 м падна на земята и не можа да стане. Тогава кислородният апарат спря, Иван вече не дишаше. Беше много тежо за нас.
Според Вас, за недобра аклиматизация ли става дума или за някаква грешка по време на атаката?
Не знам. Не бях с него по време на изкачването. Не го и познавам. Може би неизползването на кислород. Но аз самият винаги тръгвам без кислород и не мога да съдя.
Вие самият къде сте сега, какво се случва с Вашия проект 6х8000. Вече изкачихте К2, Броуд Пик, Манаслу и Лхотце.
В Милано съм, заминавам за Пакистан. Ще се опитам да изкача Гашербрум 1 и Гашербрум 2 и да изпълня плана си да изкача 6 осемхилядника без допълнителен кислород за 365 дни. А после искам да си почина със съпругата си и дъщеря си.
, за да научите най-важното от деня!
