Какви и кои са първите дипломати без дипломатически паспорти, които са разпространили славата на България още преди тя да е възкръснала като държава?
Това са българските градинари. Веднъж посветени в тайните на новата професия, те решават да отворят своя бахча в Цариград. Първите от тях са тръгнали на гурбет в Цариград към 1715-1720 г. Установени са "веднъж завинаги" два факта: че първите градинари са лясковчани и второ, че български градини извън Османската империя са отворени след 1800 г. След като лясковските градинари са прогонени от Цариград, заминават за Влашко, за Брашов.
Брашов в този период е в гранците на Хабсбургската империя, по-точно в подвластната на унгарската корона Трансилвания. Затова исторически правилно е да се приеме изводът, че първата българска градина "в чужбина" е отворена през периода 1800-1803 г. в Хабсбургската империя.
Академик Иван Евстатиев Гешов се занимава подробно с градинарския въпрос и събира данни за броя на излизащите в чужбина български градинари. Според обявената от него информация, през 1888 г. от Северна България в чужбина излизат около 12 000 градинари-гурбетчии. Първите точни бройки, с които историята на градинарството разполага са именно от 1888 г. Тогава само от Търновски окръг за чужбина заминават 9556 градинари,
В предаването ще участват журналистките Даниела Горчева и Диана Гласнова, фолклористката доц. д-р Венета Янкова и етнографът д-р Илия Вълев.
