Eмисия новини
от 17.00 часа

Софийската филхармония под диригентството на Урош Лайовиц и със солисти Пламена Мангова и Борислав Йоцов изпълнява творби от Моцарт, Крусел и Мусоргски

Концертът от програмата на „Софийски музикални седмици“ ще се излъчи по програма „Христо Ботев“ директно от зала „България“ – 13 юни, четвъртък, от 19 часа

Борислав Йоцов, Урош Лайовиц и Пламена Мангова

Талантливият словенски диригент Урош Лайовиц, който през последните години е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, ще застане начело на състава и този четвъртък в концерта, включен в цикъла „Картини от една изложба“. Ще бъдат изпълнени: Концерт за кларинет и оркестър оп. 11 от Бернхард Крусел, Концерт за пиано и оркестър в ми бемол мажор К 482 от Волфганг Амадеус Моцарт и „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски, аранжимент на Лео Фунтек. Солисти ще бъдат Борислав Йоцов – кларинет и Пламена Мангова – пиано.

Урош Лайовиц е възпитаник на легендарния австрийски диригент Ханс Сваровски, при когото е учил в Университета за музика и сценични изкуства – Виена. През годините е работил с филхармониите на Словения, Загреб, Белград, както и с най-известните симфонични и оперни оркестри в Европа, САЩ, Китай, Япония, Сингапур и др. , а също така и с редица европейски камерни оркестри.

От 1989 до 2012 г. Урош Лайовиц е професор в Университета за музика и сценични изкуства във Виена. Имал е майсторски класове във Вилнюс, Констанц, Загреб, Шанхай, Хонг Конг. Получавал е редица награди за дирижиране и композиция в Любляна, Виена и Милано.

Бернхард Хенрик Крусел е класик на финландската и шведска музика, най-изтъкнатият финландски композитор преди Сибелиус. Автор е на редица творби за кларинет, фагот и оркестър, операта „Малката робиня“, камерни и вокални произведения. Освен музикант, той е и умел лингвист, превел е либретата на най-големите италиански, френски и немски опери за постановки в Швеция. Заради превода си на „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт е приет в Сдружението на литераторите в Швеция. Награден е със златен медал от Шведската академия, както и с Кралския рицарски орден на Васа за заслуги към държавата и обществото.
Великолепен кларинетист, Бернхард Крусел пише много творби за този инструмент – той има три концерта за кларинет, Концертна симфония за кларинет, фагот и валдхорна с оркестър, Интродукция и вариации върху шведска тема за кларинет и оркестър, три кларинетни квартета и два кларинетни дуета. Третият му кларинетен концерт, написан в си бемол мажор, е създаден през 1829 година. Той е посветен на Шведско-норвежкия Принц Оскар. Композицията предшества концерта му във фа минор и най-вероятно е създадена още през 1807 година. Концертът е в три части: Allegro risoluto, Andante mоderato, Finale – alla polacca.

Борислав Йоцов е роден през 1966 година. Завършва класа по кларинет на проф. Сава Димитров. Специализира с майсторски класове в Националната консерватория в Париж при Мишел Ариньон и в университета Дюкейн в Питсбърг, САЩ, при Марк Нучо. Печелил е първи награди в няколко национални конкурси в България и четвърта награда на конкурса „Принц Филип“ в Брюксел. Доцент в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ и Националното музикално училище „Любомир Пипков“ в София. Има десетки солови рецитали и е бил солист на всички симфонични оркестри в България. Концертира в Европа, Америка, Япония, Нова Зеландия. Носител на Кристална лира – инструменталист на годината. „Музикант на годината“ на предаването „Алегро виваче“ на БНР. Основател е на клуб „Студио 5“.

Концертът №22 в ми бемол мажор, номерация по Кьохел 482, е писан през декември 1785 г. и бележи своеобразен връх в творчеството на Волфганг Амадеус Моцарт от този период. Макар в известен смисъл да остава в сянката на предидущите му „събратя“ (ре-минорният, №20 и до-мажорният, №21), той носи собствено, неповторимо очарование и е поредното доказателство за гениалността на своя автор, който винаги успява да придаде уникална форма, характер и колорит на всяка от творбите си. Всъщност това е и първият клавирен концерт на Моцарт, в чиято партитура той използва кларинети. Британският музиковед Кътбърт Гърдълстоун открива прилики между началото на този концерт и Първата симфония на Моцарт, писана когато композиторът е бил едва осемгодишен. Концертът е грандиозен, мощен и трагичен – особено втората му част. Човек неволно си припомня думите на големия диригент Колин Дейвис: „Работейки над Моцарт, никога не трябва да гледаш прекалено в нотите – поне до премиерата. Трябва първо да попиташ собственото си сърце. Струва ми се, че мнозина изпитват прекалена срамежливост пред музиката на Моцарт и ако започнат да разлистват нотите, нищо няма да им се получи, защото при Моцарт всичко идва от сърцето!“

Пламена Мангова е блестящият носител на Белгийската федерална втора награда от престижния конкурс Кралица Елизабет през 2007 г., след което се впуска в интензивна международна кариера. След обучението си при Марина Капацинская в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, учи във Висшето музикално училище Кралица София в Мадрид при Дмитрий Башкиров и с Абдел Рахман Ел Баша в музикалния колеж Кралица Елизабет в Белгия. Получава насоки от прочути музиканти като Леон Флейшер, Розалин Тюрек, Кристиан Цимерман и Андраш Шиф. Лауреат е на редица международни конкурси, включително Paloma O’Shea в Сантандер (Испания), Vittorio Gui във Флоренция (Италия) и Juventus в Камбре (Франция). Свири с редица големи оркестри, сред които Ротердамската филхармония, Филхармонията на Радио Франция, Националният оркестър на Белгия, Камерният оркестър на ЕС, Филхармонията на Би Би Си, оркестърът на RAI Торино, Московски симфоничен оркестър Чайковски, Английският камерен оркестър, Оркестърът на БНР, Люксембургската филхармония, Симфония Варсовия, Симфоничният оркестър на Санкт-Петербург, оркестър MDR Лайпциг, Симфоничен оркестър RTVE, Симфоничният оркестър на Тайпе, Тронхаймският симфоничен оркестър, Новозеландският симфоничен оркестър, Камерният оркестър на радио Холандия, Токийска филхармония, Фестивален оркестър на Вербие, Националният оркестър на Лион, Симфоничният оркестър на Хонг Конг, Румънския национален оркестър. Работи с диригентите сър Колин Дейвис, сър Андрю Дейвис, Емануел Кривин, Валтер Велер, Максим Венгеров, Емил Табаков, Тадааки Отака, Яп ван Зведен, Дмитрий Юуровский, Жан-Жак Канторов, Гилберт Варга, Жан-Клод Казадесю, Карл Хайнц Щефенс, Жан-Бернар Помие, Франсоа Ксавие Рот, Владимир Федосеев, Кристиян Мандял, Леонард Слаткин и др.

„Картини от една изложба“ са ярък образец на програмната музика. В оригиналния вариант се съчетават картини от реалния живот с приказна фантастика и образи от миналото. Пиесите-картини са свързани помежду си чрез тема-интермедия „Разходка“, изобразяваща преминаването на Мусоргски през галерията и прехода от една картина към друга. Такава тематика и постройка на цикъла са уникални в класическата музикална литература.

Лео Фунтек е словенски цигулар, диригент и аранжор, известен най-вече с дейността си като професор по музика и с аранжимента, направен през 1922 година на „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски.
Роден е на 21 август 1885 г. в Любляна. Музикалното си образование получава в Лайпцигската консерватория (сега Колеж по музика и театър „Феликс Менделсон-Бартолди“) и Лайпцигския университет.

По-голямата част от професионалния живот на Фунтек преминава във Финландия, където той е диригент на Финландската опера. Бил е и концертмайстор на филхармонията в Хелзинки от 1906 до 1909 г., а след това – директор на оркестъра на Вийпури. Най-важната му роля като практикуващ музикант е диригентската позиция, която заема във Финландската опера от 1915 до 1959 година. Работил е също и като помощник-концертмайстор в оркестъра на Стокхолмския съд от 1916 до 1919 година.

Като аранжор Фунтек е най-известен с аранжимента си на „Картини от една изложба“, публикуван през месец юли 1922 г. – само няколко месеца преди оркестрацията на френския композитор Морис Равел, за която Фунтек изглежда не е и подозирал. Версията на Равел е публикувана през октомври същата година и до днес е най-често изпълняваната. За разлика от Равел и останалите оркестрации обаче, Фунтек се придържа към оригиналната клавирна версия на Мусоргски.



Още от

Накъде в София

публикувано на 24.06.19 в 11:49