Eмисия новини
от 19.00 часа

Перспективите за нова "танкерна" война край Ормузкия проток са все още далеч, твърдят наблюдатели

Снимка: ЕПА/БГНЕС

На 13 юни точно на разсъмване взривове разтърсиха норвежки и японски танкер в Оманския залив, недалеч от Ормузкия проток. Моряците се спасиха, товарът също изглеждаше непокътнат, но словесната война се ожесточи. Съединените щати и Саудитска Арабия обвиниха Иран за инцидента с танкерите, както и за ракетната атака в предходния ден - сряда, над летището в саудитския град Абха. Техеран отрече всички обвинения, но цените на петрола тръгнаха нагоре.
   

„Виждали сме танкерна война в региона в миналото. Тя струва много на международния морски транспорт. Това се случи през 80-те години на миналия век, когато Иран воюваше с Ирак. Загубите бяха огромни - 400 моряци загинаха, търговски кораби с обща водоизместимост от 30 милиона тона бяха повредени. Накрая Съединените щати се намесиха с атаки срещу ирански кораби. Не мисля, че сега сме дори близко до такъв сценарий. Но това е един пример как би могла да ескалира ситуацията“, припомня за предаването "Събота 150" Роджър Макшейн от списание "Икономист".

Според него двете големи сили в Близкия изток - Иран и Саудитска Арабия, наистина са все още далеч от пряк военен сблъсък, но такъв сценарий не може да бъде изключен напълно:„Не мисля, че ще стигнем до там. Не бих спекулирал с това. Мисля, че в най-лошия случай ще видим засилване на локалните конфликти между марионетките на двете страни на места като Йемен и Сирия. Много по-вероятно е, в краткосрочен план, саудитците да помолят американците да засилят военноморските патрули край Ормуз. Тази превантивна мярка сама по себе си би увеличила риска, защото американските и иранските кораби в региона и сега буквално са опрели нос в нос. На никоя от двете страни няма да ѝ трябва нещо особено, за да бъде провокирана. Така, че военен сценарий не е немислим“.

Сходно е мнението и на американския историк и автор на популярна книга за иранско-саудитските отношения Банафшех Кенуш:

„Съотношението на силите в Персийския залив е такова, че постигането на бърз мир в него в случай на пълномащабна война е невъзможно. Бойните действия могат да се проточат. Затова към този момент борбите между марионетките в региона изглеждат не толкова скъпи за двете регионални сили. И има надежда, че в даден момент марионетните конфликти ще провокират желание у враждуващите за деескалация“.

Основният потърпевш от ракетните атаки от Йемен и от саботажите край Ормуз е Саудитска Арабия. Но, макар и да търпи удари, според Роджър Макшейн Кралството може да си позволи да бъде търпеливо:

„Саудитците вече от години водят марионетни конфликти с иранците. Не мисля, че тези конфликти са станали непоносими за тях. В Рияд имат и коз в лицето на Тръмп. И Рияд, и Абу Даби се надяват, че Америка ще се погрижи за иранския проблем.“

Техеран е в много по-неблагоприятна позиция от Рияд:

„В миналото, когато Иран заплашваше да прекъсне корабоплаването в Ормузкия проток, той все още имаше какво да губи. 20 процента от глобалната търговия с петрол зависеше от този проток и част от тези 20 процента бяха ирански петрол. Но сега, когато вече е отрязан от световната икономика и Америка е решена да нулира износа му на петрол, той вече няма какво да губи от прекъсването на търговския трафик в региона. Така че, икономическата ситуация става непоносима за Техеран“.

Вътрешнополитическата ситуация в Иран представлява допълнителен риск в условията на остра конфронтация с Рияд и съюзниците му.

„В Иран наблюдаваме противопоставяне между прагматиците около президента Рохани и външния министър Зариф и хардлайнерите около религиозните лидери и Революционната гвардия. Това противопоставяне се изразява в инцидента в Ормуз - ако приемем, че Иран стои зад него, а това не е доказано - и в публичното отричане от страна на Рохани, че Техеран има нещо общо с инцидента“, пояснява Роджър Макшейн.

„Имаме ситуация, в която Шиндзо Абе - премиерът на Япония, пристига в Техеран, за да се опита да издейства сближение между Техеран и Запада, и точно тогава е ударен японски танкер. Възможно е това да е начинът на иранските хардлайнери да покажат, че не са съгласни с подобна инициатива“.

Ако приемем за вярна картината, която описва Макшейн, какво да очакваме, ако хардлайнерите в Техеран вземат връх и наложат своята линия на поведение? Според Банафшех Кенуш ако марионетните войни се разраснат в пълномащабна война, способността на Съединените щати да посредничат за мир в Залива ще намалее в обозримо бъдеще:

„Ще видим също така повишено влияние в региона на други държави като Индия, Китай и Русия. Съмнявам се, че ще се стигне до сериозна бежанска криза, защото страните в региона са стабилни и към този момент са способни да се грижат за своите граждани. Конфликтът ще се води с военни средства предимно в териториите около Залива. Разбира се, в глобален план, напрежението в международните отношения ще се увеличи. Възможна последица е и промяна в цените на петрола. Саудитска Арабия също ще бъде засегната съществено, защото Рияд води война в Йемен, а войната в Йемен ще ескалира“.

Коментарите чуйте в звуковия файл. 

Още от