7
Уникална колекция от 230 старинни килими има холандецът Якоб ван Бейлен, който живее във Велико Търново. Най-старите килими са на по 200 години и са от Чипровци и Котел. Някои от уникалните си образци на българските килимарски школи холандецът е намерил и купил в Турция. Мечтата на Якоб ван Бейлен, който показа част от колекцията си в старата столица, е да създаде национален музей на българското килимарство.
Якоб ван Бейлен идва за първи път в България през 1967 година, когато в годините на хипарското движение тръгва да обикаля света на автостоп. Холандецът минава през България на път за Истанбул, влюбва се в страната ни и не спира да се връща всяка година за почивка. И така до преди 11 години, когато се връща, но за да остане окончателно. Интересът му към българския фолклор и колекционирането на килими се заражда в Котел:
„Там имах една дървена къща, доста стара от 1848 година. Преди там е живял партиен секретар и затова е с много хубава поддръжка. Съседната къща е музеят на котленските килими и 100 метра от моята къща е ТПК „Котленски край“. Купих няколко килима и после хората в Котел разбраха, че този холандец ще купи килими, и донесоха още много, за които нямаше място в къщата ми. Слагах ги един върху друг в салона и в коридора, три-четири реда един върху друг“.
От близо пет години Якоб ван Бейлен живее в къща паметник на културата във Велико Търново. От Котел си тръгва с близо 60 килима, а днес колекцията му надхвърля 230 експоната. Някои от най-ценните си български килими холандецът намира в чужбина:
„Реших да мина по „килимарския път“ до централна Турция, Армения, Грузия, Азербайджан, защото там килимарството е много по-голямо, отколкото в България. И в средата на Турция очите ми „паднаха“ от главата, защото в едно малко градче Султанхани е пълно с антични български, Чипровски килими, които в България не може да бъдат намерени и музеят в Чипровци няма този килим. Най-старият „Бакамски/Гарибалда“, който е експонат тук, е от около 1800-ата година. Разбира се, е ранен, защото е ползван, но е голяма ценност, защото е много по-интересно и търсено от красивите и новите килими, защото това е история“.
Този модел е много ценен, документиран е в една от книгите за Чипровските килими на БАН, обяснява холандецът. С часове той може да разказва за отделните школи, за мотивите, детайлите и цветовете в килимите. Интересът на Якоб ван Бейлен, за когото казват, че има най-голямата частна колекция с килими в България, е насочен основно към детайлите:
„Аз харесвам да гледам отделния орнамент, а не килимът като цяло. Изолираният орнамент по-лесно ще влезе в душата ми, отколкото да гледам всички орнаменти, взети заедно в един голям килим. Харесвам много птичите гнезда. Имам доста много от този модел от 1820-1830 година до сега и виждам в градация и развитие тази орнаментация на птичите гнезда. Символиката е интересна - за нов живот и за сигурността. И другото любимо са динените кори от Котел, защото от там започва моята промяна на колекционер“.
Колекционерските килими са на цени от по няколко хиляди долара, обяснява холандецът. Най-големият му килим е с площ от 15 квадратни метра. В колекцията му има килими от Тетевен, Хасково, молитвени килими от Североизточна България, от Румъния, Армения, Грузия, Албания. Якоб ван Бейлен притежава също килим от козя вълна, което е голяма рядкост.
Един от килимите в колекцията все още е загадка. Купен е преди 4 месеца в Турция от българско семейство изселници от Силистренския край. Не може да се разбере от коя школа е, защото орнаментите в центъра са чипровски, техниката на тъкане е коренно различна, а бордюрите са характерни за Молдова и Бесарабия, обяснява колекционерът и допълва, че на килима има надписи както на кирилица, така и на латиница.
Мечтата на холандеца е да направи национален музей на българския килим:
„Може би е интересно да има един национален музей за българско килимарство, защото няма. Има малко хора, които още тъкат“.
110 от килимите на Якоб ван Бейлен за един месец може да бъдат видени в изложбените зали „Рафаел Михайлов“ във Велико Търново, след което ще бъдат показани и на други места.
Целия репортаж може да чуете в звуковия файл.
