Eмисия новини
от 19.00 часа

Ерик Уайнър: Журналистиката не може да е абсолютно точна, но може да е 100% безпристрастна

7
Ерик Уайнър в Античния театър в Пловдив.
Снимка: Славена Илиева

Ерик Уайнър е автор на няколко книги, бивш журналист и чуждестранен кореспондент на Националното Обществено радио на САЩ, с репортажи от повече от 40 държави. Той беше един от основните говорители на 6-ия Световен конгрес на информационните агенции „Бъдещето на Новините“, който се проведе в София по инициатива на БТА. На тържествена церемония беше удостоен с титлата „Почетен доктор“ на Великотърновския университет.

Ерик Уайнър е добре познат на българките читатели с книгите си „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ и „Човекът търси Бог: Моят флирт с божественото“. България все още е непозната за него, но вече е една от точките, които събуди истински интерес.

„Аз се опитах тук с моето участие в България да внеса различна гледна точка от тази, която журналистите обикновено слушат. Те обикновено са свикнали да чуват за това как да предават новините по-бързо и може би по-точно и прецизно. Но аз по-скоро се опитах да им напомня, че занимавайки се с професията на мъдростта, за тях е важно не само да се предаде информация, но също да я проверят и да наистина да я разположат в перспектива, а мисля, че журналистите понякога забравят за това. Също така говорих за важността на мястото, което познавате - България, която очевидно е различно от САЩ място, съдържа в себе си различна култура, а ние понякога имаме склонността да не обръщаме достатъчно внимание на културното различие. Забравяме за значението на националните култури. Това е и което правя в книгите си и се опитвам да предам на колегите журналисти -  да обръщат повече внимание не само на информацията, но и на различните култури и на мъдростта, която те носят в себе си“.

- Какви са предизвикателствата пред Вас като световно известен журналист и писател, особено когато пътувате?

- Бих казал, че едно от предизвикателствата е човек да бъде едновременно това, което наричам „вътрешен човек“ и „външен човек“, както и „вътрешен-външен човек“ - тоест какво бих могъл да науча за България. Аз съм за първи път тук, мога да се науча да чета на български, да говоря с ограничен брой думи, да стана добър познавач на България, но никога няма да имам гледната точка на някой, който е българин, който е роден и израснал тук. Така че, ние никога не можем да разберем мястото така като местните, но смятам, че като чужденец в България имам мнение и бих могъл да видя тази държава по някакъв - дори по-ясен от българите - начин, защото имам различна перспектива. Обичам да мисля за това като за златната рибка в аквариума. Ако тя винаги е в аквариума, никога няма да знае, че е във вода, просто ще смята, че е това е начинът, по който светът е устроен, но ако вземете от водата златната рибка и я поставите в друг , то тя ще осъзнае, че този аквариум е различен от другия - това е и стойността на пътуването, отиваш в различни аквариуми с различни среди.

- Поставихте въпроса как да бъдем обективни и разсъждавахте върху това дали това е възможно да бъде постигнато днес? Ние сме в ерата на фалшивите новини, на бързите технологии и информациите. Как агенциите да се справят с подобни предизвикателства?

- Така е и има редица въпроси пред нас. Бих казал, че абсолютната обективност не е възможна. Като човешки същества, ние внасяме определени нюанси в работата, с която се занимаваме. Вие като българка може да имате по-различен поглед от моя, така че не можете да сте 100% обективна, но може да бъдете безпристрастна - надявам се, че имате различни думи за обективен и безпристрастен в българския език. Безпристрастен означава да се опитвате да разберете фактите колкото се може по-правилно. Това е като първата стъпка, a следващата стъпка е да поставите факта в перспектива. A за фалшивите новини... не харесвам този термин, защото често се използва за нещо, с което не сте съгласни... ако информирате за нещо, което въобще не ми харесва, тогава казвам, че това са фалшиви новини. Да го кажем така - няма новина, която да е сто процента точна, но предавайки я, може да бъдете 100% безпристрастни.

- Вие предизвикахте колегите и с темата защо не отразяваме хубавите новини и защо в световен мащаб журналистите са обвинявани в това, че отразяват предимно лошото... В книги като „География на Блаженството: Един мърморко търси най-щастливите места на света“ Вие самият търсите ли позитивното?

- Това е добър въпрос. Защо не? Журналистите вероятно са се превърнали в нещастни хора, не знам. А Вие щастлива ли сте? Ако е така и на лично ниво, това е добре. Но нека се придържаме към въпроса. Мисля, че новината е онова, което е необичайно - ние мислим, че войните са необичайни и информираме за това. Но ако светът е нещастен, а видите една щастлива история, то тогава това е новина, това е необичайно. Съществува нещо, което се нарича журналистика на решенията и този вид журналистика е много важна! Тя не само информира за щастливи новини, но търси хора, които са на места, където се намират решения, защото всички сме изправени пред едни и същи проблеми: как да възпитаваме децата, как да сме щастливи, как да изхраним всички хора, как да обезпечим здравно осигуряване. Всички проблеми са едни и същи и не се ли съдържа всичко това в Журналистиката на решенията? В Индия, например, са намерили решение на един проблем, а в България на въпроса е дадено друго решение. Затова си мисля, че можем да виждаме повече журналистика в журналистиката на решенията - което не означава да се съобщават само добри новини и да се загърбват лошите новини - ето това не е журналистика! А да се търсят новаторски решения и да бъдете отворени към мястото, където сте - без значение дали решението е намерено в Румъния или в Сърбия, или във Великобритания. Това е важно!

- Какво Вие лично ще си отнесете от България, от този 6-и Световен конгрес?

- Мисля, че бутилка вино… много хубаво българско вино.

- А от гледна точка на журналистиката?

- Ха-ха, това (отговорът на предишния въпрос – б.р.) беше шега. Но и нея ще си взема...

Честно казано не знам... но, да, аз съм любопитен относно България. Никога не съм бил тук, но моят издател Нейко Генчев е добър човек и разчитам на него да бъде преводачът ми на езика и културата на България. Да, любопитен съм и България ме интересува, тъй като тя е кръстопът на много култури - римляни, гръцко влияние, сърби, турци... Тя честно казано е едно от местата, за които не се чува толкова често, поне не в САЩ. Но сега посещавам Пловдив, Бургас и Велико Търново и после ще разказвам и пиша за това.

След Пловдив Ерик Уайнър сподели: „Чувствам, че България ще бъде мой втори дом“.

Дали това ще се случи и дали България ще бъде отразена в следващия му роман, след този  6-и Световен Конгрес на информационните агенции само времето ще покаже.

Галерия

Още от

Фискална децентрализация, но как

публикувано на 23.07.19 в 15:57

Новата европейска аристокрация

публикувано на 22.07.19 в 14:39