„Светлин“ е заглавието на изложбата в галерия „Райко Алексиев“, посветена на тази голяма личност. Тя е организирана от негови ученици, колеги и приятели, като в експозицията се търси емоционалната и духовна памет на Светлин, за неговата мащабна, всеобхватна, в различни посоки, дейност, белязала българската култура през последните 60 години.
Обичайно всяка година на своя рожден ден 14 юли организираше своя изложба, за да приеме в дадено пространство – дали една шатра пред Народния театър, дали проект като „моление за чашата“, дали само една картина в същата тази галерия, дали каменните стели в „Арте“, само дни преди неговата кончина, всяка от тези изложби бяха неговото артистично откровение, един ритуал за среща с колеги и приятели. Това бе едно общуване през необяснимия и необятен език на рисунката, през пластическата сила на живописната материя, през идиоматичния израз на пластическото – истините, в които акад. Светлин Русев така дълбоко вярваше и страстно отстояваше.
Изложбата „Светлин“ представя някои от неговите най-значими знакови произведения като „Огънят“ и „Поколение“, един от десетките портрети на майка му и един от най-изразителните психологични автопортрети. В белотата на пространството на залата се разтварят посланията на извадки от десетки текстове, свидетели на неговото интелектуално и духовно прозрение. Ще завършим с фрагмент от текста, който Маестрото публикува на една от предишните си изложби, и който четем сега на поканата за експозицията „Светлин“, откъс от „Автобиография на един 85-годишен художник“:
„…Лутах се в търсене на магическия философски камък на мъдростта, с вечните отговори на живота отсам и живота отвъд; стигнах до каменна кариера, с кървавите следи на време, труд и мъка. Повярвах, че съм намерил пътя – илюзия!!!“
„Защо е път, ако не води към храма?! – недоумява старицата от онзи филм“.
