Eмисия новини
от часа

Проф. Сабри Саяръ: Съмнявам се, че ще се стигне до военна операция срещу Иран

Снимка: ЕПА/БГНЕС

В понеделник бившият египетски президент Мохамед Морси почина в съдебната зала по време на заседание, което беше част от процеса, по който той беше подсъдим. По-рано станахме свидетели на атаки срещу петролни танкери в Ормузкия проток – едно от ключовите места, през които петролът от страните от Персийския залив достига до световните пазари.

Междувременно напрежението в Северна Сирия, където екстремисти обстрелват руската военна база Хмеймим, се покачва, а Турция обвинява силите на сирийския президент Башар Асад за огъня срещу турските наблюдателни постове в Идлиб.

Организацията „Мюсюлмански братя“ в Египет беше най-организираното движение преди и по време на т. нар. Арабска пролет през 2011 г. Само две години след като нейни представители поеха властта, масови протести доведоха до свалянето на президента Мохамед Морси от страна на военните през юли 2013 г.

Пред БНР проф. Сабри Саяръ – един от водещите турски политолози, преподавател в Босфорския и университета „Сабанджъ“ в Истанбул и в „Джорджтаун“ във Вашингтон, разказва:

Мисля, че „Мюсюлмански братя“ надцениха картите си. След Арабската пролет те бяха в изгодна позиция, но подцениха някои от политическите реалности, тъй като не можеш да правиш всичко, което поискаш. Изглежда, че движението отблъсна от себе си ключови групи от египетското общество, по-специално армията. А в Египет военните, по един или друг начин, са на власт от 50-те години на 20-ти век. Те имат свои интереси и институции. По-отношение на секуларизма те не са като армията в Турция и са по-отворени към религията, но, въпреки това, виждаха в Морси заплаха за собствените си позиции. Той очевидно направи грешки, вероятно вдъхновен от този дух на „Арабската пролет“, и накрая беше свален. „Мюсюлмански братя“ са важен актьор в египетската политика, те няма да изчезнат заради смъртта на Морси. Те обаче бяха ограничавани в определени рамки от епохата на президента Ануар Садат от 70-те години насам. Морси успешно мобилизира своите поддръжници, но не успя да спечели верността на хората, които не харесват „Братството“ и не успя да изгради коалицията, която е нужна, за да остане на власт“. 

„Мюсюлмански братя“ обаче са само едно от разклоненията на движенията на т. нар. „политически ислям“. Сред другите течения са различните салафитски групи и джихадистките движения. Сабри Саяръ анализира перспективите им:

„Политическият ислям със сигурност ще бъде важен, откритият въпрос е кой тип политически ислям ще бъде водещото течение в региона. Мисля, че опитът на „Ислямска държава“ накара да много хора да поставят под въпрос цялостната роля на политическия ислям. Мисля, че това му повлия негативно. Проблемът не е само, че „Ислямска държава“ е „екстремистка“, „радикална“ и пр., а че те говореха за „ислямска държава“. Проектът, който започна с изумителна скорост – бързо завладяха половината Сирия и Ирак – днес не съществува. Да, те бяха бомбардирани от Съединените щати и други страни, но мисля, че те не спечелиха лоялността на хората; в териториите им те управляваха с насилие и принуда. Върху тях има петно и движенията на политическия ислям бяха отслабени. Изтеглянето на Съединените щати от Близкия изток освободи пространство за такива движения, но те търсят начин да отговорят на това, което смятат за предизвикателство от страна на Запада – как да се създаде ислямски тип управление, прилагане на шариата в днешната технологична епоха, когато целият свят върви в друга посока. Това е много труден проблем за ислямските движения и те се опитват да го решават“.

Неотдавна светът стана свидетел на атаки срещу танкери в Ормузкия проток –събитие, което може да застраши петролната търговия и допълнително да дестабилизира региона.

Изглежда, че напрежението ще ескалира, смята Сабри Саяръ и добави:

Американската администрация е твърдо решена да не позволи Иран да има доминираща позиция в региона на Близкия изток и особено на Персийския залив, където са енергийните интереси. Играта, която иранците играят, е опасна. Ако е вярно, както американците твърдят и показват доказателства, че иранците стоят зад саботажите на танкери, това е опасна игра, тъй като в сегашната администрация във Вашингтон има много „ястреби“. Израел е много заинтересован да подронва иранското влияние, а Израел има голямо влияние във Вашингтон. Какъв е планът на Иран? Ако е вдигане на санкциите, не съм сигурен, че това е правилният начин. В момента европейците са в трудна позиция, защото трябва да решат дали ще подкрепят Съединените щати или ще предприемат нещо друго“.

Страните-съперници в региона на Персийския залив често използват посредници, посочи той:

„Хусите в Йемен обстрелват саудитска територия – нещо, което никой по-рано не можеше и да си помисли, защото американците защитават Саудитска Арабия, заради петрола й. Така че как се случва това? Саудитско-иранската конфронтация стои зад много от нещата, за които говорим“.

Турският политолог обаче не вярва, че ще се стигне до военна операция срещу Иран:

Не мисля, че американската общественост е в настроение за нова голяма интервенция в Близкия изток след Афганистан и Ирак. Ако говорите с обикновените американци, те не искат да се занимават изобщо с региона. Да, президентът Доналд Тръмп изпрати нови 1000 войници, може да заповяда на 6-и флот да отиде в Източното Средиземноморие, но повече от това… Истинска война с Иран? Съмнявам се. Иран не е страна, с която да воюваш лесно, това не е Ирак или Сирия. Той има значителни военни сили и поддръжници в Близкия изток, така че конфронтация с него би било нещо много голямо. Но се съмнявам, че ще се стигне до там“.

Проф. Саяръ обаче е убеден, че сирийският конфликт е възелът, в който се пресичат най-много проблеми и интереси. Турция проведе две военни операции срещу кюрдските милиции в Северна Сирия. Същевременно Анкара запазва присъствие там на изток от р. Ефрат. Сабри Саяръ добавя:

„В Сирия продължават сблъсъците между Турция и кюрдите, дори и да не става дума за пълномащабни бойни действия. Анкара е твърдо решена да не им позволи да създадат каквото и да е край турската граница. Заради това кюрдите възстановяват отношенията си с Башар Асад и да получат от него каквито права успеят да вземат. И с оглед обстоятелствата режимът ще се отнася с тях по-добре, отколкото по времето на Хафез Асад или първите години на управлението на Башар Асад. Положението им също ще зависи и от това кой друг ги подкрепя“.

Мнозина експерти смятат, че няма нещо, което да показва, че Турция скоро ще се изтегли от зоната в Африн. Но може би дори по-важен е въпросът за възстановяването на Сирия и връщането на бежанците:

„В Турция има между 3 и 4 млн. сирийски бежанци. Да кажем, че половината от тях ще се завърнат, въпреки че това е доста оптимистична прогноза. Когато се завърнат, те ще намерят руини. Красиви градове като Алепо – това беше перлата на Близкия изток, Хомс и други са разрушени изцяло. Въпросът е кой ще се заеме с възстановяването, което ще изисква много средства? Руснаците не са в състояние да помогнат икономически. Тяхната икономика е в относително добро състояние, но не чак толкова добре. Американците не биха помагали на режима на Асад, европейците също. В този момент международни институции като Световната банка също са нерешителни. Така че кой ще се заеме със задачата по физическото възстановяване? Ще бъде ли Асад достатъчно силен, за да контролира цялата територия на страната след всички турбуленции?“.

Проф. Сабри Саяръ обобщава, че не очаква скорошно решаване на няколкото групи конфликти – израело-палестинският, на някои арабски държави с Иран и вътрешноарабските противоречия, но все пак намира и повод за оптимизъм:

„Близкият изток никога не е бил известен като място на стабилност и липса на конфликти. През последните 10-15 години обаче стана дори още по-объркано. Всички тези конфликти, които се водят в района, не дават особена надежда за стабилност в близко бъдеще. Вероятно обаче младите поколения разбират, че съществуващите в региона режими не могат да осигурят прогрес и икономическо развитие. Заради това моята надежда са младите поколения, които може би ще направят по-положителни неща, но старите елити все още са там и управляват тези страни“.

Репортажа чуйте в звуковия файл.


Още от
Отломки, паднали от изоставена сграда по време на земетресението в Атина.

5 по Рихтер край Атина

обновено на 19.07.19 в 17:54