Дезинформацията и фалшивите новини си остават гореща тема пред обществата в целия свят. Рисковете пред журналистиката се засилват и това е и причината да се създават нови закони срещу новата вълна от лесно навлизащите фалшиви новини. Международните агенции си дават сметка за този разрастващ се феномен и единодушно подчертават нуждата от обединени усилия в справянето с този феномен
Ерик Уишарт - главен редактор на специалните проекти на Агенция Франс прес (АФП), бе един от панелистите, който говори за фалшивите новини по време на посещението си в България на 6-ия Световен конгрес на информационните агенции.
„Аз лично наричам феноменът „фалшиви новини“ перфектната буря. Има три фактора. Първият е лекотата, с която можете да създадете фалшиво съдържание и да го поставите онлайн. Вторият, в много точки по света, политическият и социалният контекст са токсични и лоши - като събитията с Доналд Тръмп, Брекзит, сблъсъците в Хонконг, Филипините, Мианмар. Така че обстановката в много страни е лоша. Третият фактор това са социалните медии и начинът на предаване. A когато сложите заедно всички тези три неща - аз наричам това перфектната буря и затова в момента имаме криза на фалшиви новини и дезинформация.“
- Г-н Уишарт, има ли някакви специфики този процес? Например, наблюдаваме какво се случва във Франция и за съжаление все по осезаемо се наблюдава и на други места в Европа?
- Мисля, че една грешка, която хората правят, е да мислят, че фалшивите новини са започнали по време на американските избори през 2016 година. Бих казал, че ако ги наречете „оръжия“, a знаете, че фалшивите новини се използват подобно на оръжие, за да нанесат щети на хората, смятам, че в голяма степен, това наистина започна с имигрантската криза в Европа. Считам, че с крайнодесните групи и стремежът за превъзходство започна разпространяване на новини за мюсюлманите и имигрантите, в които се съдържаше речта на омразата. Така че това си беше един особен случай. Мисля, че във Великобритания в кампанията за Брекзит, миграцията беше голям проблем. Именно британските медии, нямам предвид Facebook, британската преса публикува и отпечата много теми за имигрантите и мюсюлманите. Предполагам, че това е оказало пряко въздействие върху резултата от кампанията за Брекзит Мисля, че всяка страна, която има проблеми с фалшивите новини - за това обикновено си има и конкретна причина.
- Как можем да си взаимодействаме и по какъв начин да противодействаме на фалшивите новини, какви „оръжия“ са ни нужни. Трябва ли според Вас да се повишава медийната грамотност?
- Да, за мен най-важна е медийната грамотност от ранна възраст, а след това да се започне и в училищата. Децата трябва да бъдат информирани за значението на фактите, за това колко важна е истината при предаване на фактите и разграничаването на достоверните факти от измислиците, за да не се подлъгват от измамливата картина. Ако не знаете източника на информация, проверете какви са източниците, откъде идва информацията и ако не сте сигурни не я споделяйте. Хората споделят информация във Facebook или WhatsApp само въз основа на заглавие. Според мен медийната грамотност трябва да бъде една от ролите на правителството. Между другото аз съм против законите за фалшивите новини, но мисля, че правителствата трябва да работят в областта на образованието и то от много ранна възраст да се започне с медийното ограмотяване. И другото нещо, което разбира се обсъждахме - важна е проверката на фактите. Това е от голямо значение и хората по цял свят си дават сметка за него. Знаете за видеоклипове, които са били споделяни милиони пъти, а проверката на фактите е била наблюдавана само 20 хиляди пъти. Трябва да се противопоставяме на несъответствията и разпространяването на фалшиви новини. Трябва да проверяваме фактите и да показваме, ако те са недостоверни или има някакви несъответствия. Това трябва да се прави, колкото се може по-често. Също така, можем да се справяме по-добре със самите проверки - като например да отсяваме смешни истории като тази за 5-кракото куче в Китай. Наистина в момента е много важно да се съсредоточим върху няколко ключови въпроса, като например изборите, природните бедствия, конфликтите, медицинските средства и нужди. Чрез проверка на фактите е възможно най-бързо да се противодейства на фалшивите новини и дезинформацията.
- Какви ще бъдат последиците за обществата, ако тенденцията за разрастване на фалшивите новини продължи? Искаме да бъдем по-спонтанни, по-бързи в предаването на новините и в същото време напредналите новинарски технологии сякаш ни изиграват лоша шега?
- Сега имаме „фалшиво надълбоко“ създадени видеоклипове. Ако това преобладава, ситуацията ще се влоши. Както казах, медийната грамотност е от жизненоважно значение и въпросът е да се намери подход и да се преподава от ранна възраст. Ала как да преподавате на хора на 50, 60, 70 години. Едно от най-шокиращите за мен неща, а аз съм на 60 години - видяхме, че човек кацна на Луната. Това е нещо невероятно, но съществува обща тенденция да не се осланяме на фактите. Познавате хора, които говорят за алтернативни факти. Както казах, и се връщам към началото, медийната грамотност и проверката на фактите са в основата на всичко. Например, ако един политик използва лъжливи твърдения, трябва да ги посочите. И въпреки че медиите днес са много по-агресивни, то след проверка на информацията трябва да бъде отбелязано.
Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.
