Книгата „Кварталците“ изследва историята на Журналистическия квартал на София около площад „Журналист“. Проф. Захарий Кръстев, който е лекар по вътрешни болести, представя спомени и бележки от началото на миналия век. Съавтор е майката на проф. Кръстев - Одринка-Адриана Ангелова Кръстева.
Документалният материал е синтезиран върху близо 400 страници.
„Разказът обхваща къща по къща, човек по човек, най-малко 150 човека са споменати в книгата. Аз съм написал много книги по медицина, но съм доволен, че сега съм се отдалечил малко от медицината и това ми дава възможност да видя тази памет - 100 години от историята на България… Тази книга не се чете последователно“, сподели проф. Кръстев в предаването „Хоризонт до обед“.
Разположен в Долни Лозенец, който според пътешественика Евлия Челеби, който цитира османски източници, идва от имена като Корубагларъ /лозя в гори/ или Курубагларъ /сухи лозя/, кварталът започва да се застроява през 20-те години на ХХ век с идеята да се построят жилища за безимотни софианци - участници във войните, бежанци от Вардарска Македония, вестникари, преподаватели и артисти.
Земята е била регулирана и разделена на парцели от 55-кв.м. - повечето от собствениците на иоти са ги изплатили чрез заеми от Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество. Имало е ограничения за застроената площ, която не бива да надхвърля 250 кв.м. за да има зеленина и за да няма презастрояване. Много от някогашните улици на тогава новия квартал днес вече носят имената на известните лица, които са били първите собственици на жилища там -. както става с улица Руен, днес Цанко Церковски, улица "Журналист", която днес е улица "Елин Пелин", ул. Артист" - "Сава Огнянов". Естествен център е градинката при Колелото - площад Журналист днес, а някога "Княгина Евдокия" до 1944, и от 1957 до 1990- площад "Йорданка Николова/. Това е и един от уникалните случаи квартал да носи името точно на професията журналист.
Уникален е и подходът на проф. Захарий Кръстев - от плана, видян през архивна аеро-фотография, каретата от улици и самите улици, през къщите, къща по къща, до техните обитатели, които могат да бъдат групирани в няколко категории - хора на словото, на сцената, и на вестникарството.
Повечето от театралите са съседи от ул. "Елин Пелин" - Адриана Будевска, Добри Дундаров, Златина Недева, Александър Миленков, Домна Ганева, Кръстьо Сарафов, Марта Попова. От там е и Александър Божинов, който е направил декорите и костюмите в представлението "Борислав" от 1901 г., в която почти всички участници след това се оказват съседи на ул."Елин Пелин".
Художниците попадат в раздела "Четките" и сред тях са имена като архитект Димитър Андрейчин, Александър Фурнаджиев- първият български сценограф, Антонина Бочева, скулптор, братята Асен и Петър Балакчиеви, съответно живописец и скулптор и архитект, Добрин Пейчев - авангардист, Миньон и Александър Миленкови- баща и дъщеря прочути художници по костюмите, работили дълго в Народния театър.
Сред юристите са личности като самата Адриана-Одринка, майка на професор Захарий Кръстев, по чиито бележки е изтовена документалната книга, Александър Кръстев, нисим меворах, адв.Маринчевски, Любен Кулишев, Шиварови, Илия Моралиев. Много от тях са дипломирани прависти от престижни университети като тези в Мюнхен, Лайпциг и Женева.
Сред хората на науката четем езиковедът Любомир Андрейчин, който е живял на ул. Цанко Церковски, Петър Берон, биоспелеолог, а сред личностите свързани с музиката - музикологът и композитор Марин Големинов, композиторът Парашкев Хаджиев
Ангел Каралийчев, Александър Кипров, самият Елин Пелин, живял в съвсем малка и скромна къща въпреки своята приближеност до двора, "бащата на модерната символична фантастика" писателят Светослав Минков са само някои от известните имена от българския интелектуален елит свързани с Квартала.
Днес в градинката на Колелото на площад Журналист се намиря паметника на писателя Георги Марков, убит в Лондон.
Интервюто с проф. Захарий Кръстев можете да чуете в звуковия файл.
