4
В момента неговите фотографии, представящи Пловдив, уловен по един различен, свеж, нетрадиционен начин, са разположени в Галерия 28 в Капана (разбира се). Ще останат там до края на месеца, а преди това бяха един от акцентите на тазгодишното издание на Капана фест. Спиращи дъха градски панорами на блоковете на Пловдив с осветени прозорци, изписващи името на града; скейтбордове (с хора и без) и техните градски сенки; гълъби в полет; възрастни хора във фантастично „хванат“ момент на близост, други мигове на неподправена радост… това са част от сюжетите на 20-те фотографии. Те са само една малка част от кадрите на Пловдив, които има Велислав – „идеята ми беше да събера колкото се може повече „чисти“ нережисирани момент. Е, има и подготвени – като снимката с прозорците или пък на човека без лице, който е скочил на фона на града“. Това всъщност е самият Велислав, като лицето е замъглено – „предпочитам да си „махам“ лицето, кого съм в кадър, така всеки може да се постави на мое място“ – казва той. За него фотографията „е начин на изразяване, за да може това, което съм видял и ме е впечатлило, да види бял свят, хората да го видят и - кой знае – да получат и те някакво вдъхновение“.
Говорим за пътя на фотографията, започнала някога като запаметяване на действителността, но после се развива, хората експериментират все повече и ето ме мен, снимам гълъби в полет – казва с усмивка Велислав Балдев. Как ли са се чувствали някога, когато е трябвало да проявят снимките, за да видят как се е получило, подхвърлям аз. Оказва се, че Велислав много обича да експериментира в тази насока и понякога цял ден снима, без да поглежда и чак вечерта разглежда кадрите – така и на мен ми е по-интересно.
Към фотографията се насочва сериозно преди 4 години, но винаги съм имал някакво устройство за снимане. Преди да започне да снима, е бил дълго част от градската – така наречена street култура, карал е много скейборд, рисувал е графити из Пловдив и може би затова погледът му е друг и фотографиите му са далеч от клишетата или това, което стандартно си представяме. При него няма „по default”, снимките са директни, смели, ярки, запомнящи се.
Велислав е учил в Копенхаген, почти 5 години. Там го впечатляват младите архитекти (много силна школа имат) и баланса между културното наследство, което много се пази и уважава (в това число и старинните сгради) и новото и модерното. Всичко там е хай-тек, хората се интересуват, пътуват, в крак са с тенденциите. Ето, през 2030-а в Копенхаген няма да има нито един автомобил на бензин или дизел – само електромобили; променят радикално банковата система – скоро няма да има физически пари, банкноти, всичко ще е онлайн – допълва нашият гост. С две ръце препоръчва една екскурзия до Копенхаген. Той самият я е направил известно време след завръщането си в България, вече с опита си като фотограф.
А защо се е върнал?! Преди да замина, Капана беше паркинг, периферия…виж как е сега. Всеки път като се връщах, имаше нови места, нови хора. Накрая това натежа и реших да се върна. По-хубав ли в Пловдив от София, настоявам аз да знам. По-хубав не знам дали е – замислено отвръща Велислав, - но със сигурност е по-спокоен, разстоянията са по-малки, нещата в моята сфера се случват по-бързо. Ако му дойдат гости от Дания, ще ги заведе първо в … Капана. После и по всички старини.
Междувременно ще продължи да снима Пловдив.
А, забравих да кажа, че изложбата му се нарича „Улиците на Пловдив“ и е там до края на месеца.
