Претенцията за творчество е присъща на пишещите хора от 5-6 века насам. Преди това придържането към „свещените“ оригинали, доказаните истини и формули е било висша добродетел, а Творецът е бил един. Още в антични времена на почит са били така наречените „общи места“, т.е. неоспорими мъдрости и твърдения, на които задължително са се позовавали следващите автори.
Не че днес не се ширят крилати мисли или повтаряни до втръсване безсмислици, само виждането за високо майсторство и проникновеност е по-различно. Разговор с д-р Цветан Василев, гл.ас. в Катедрата по класически филологии на СУ.
•„25 години „За думите“ – от фонда на предаването – „Писменото „изливане“ на мисли и преживявания“ – разговор с психотерапевта д-р Владимир Бостанджиев.
