Eмисия новини
от 01.00 часа

Ружка Николова: В Аржентина има над 100 хиляди потомци на българи

В „Покана за пътуване“: Мистерии и исторически загадки около първия израелски космонавт. Баку – целувката на три епохи

13
Гайдар Алиев център, построен от прочутата иракска архитектка Заха Хадид.
Снимка: Светослав Марков

Вие бихте ли пътували 16 часа, за да преподавате български без пари? Можете ли да преведете книга, ей така, за идеята? Склонни ли сте да избродирате 40 носии, за да ги подарите? Всичко това накуп го прави първата ми гостенка от далечна Аржентина. Ружка Николова бе обявена през 2016-а за Българка на годината от Държавната агенция за българите в чужбина и вместо да приеме званието като знак за почетна почивка, тя се разтича да уреди издаването на спомените на д-р Хорхе Мичофф, потомък на емигранти от Борован, и лично придружи изложбата  „Да обиколиш света за 270 дни“ от Буенос Айрес до България.



Платната на Стела Сиди, показани в залата на Националния дарителски фонд „13 века България“, разказват за нейното пътуване от София през Багдад – Басра – Карачи – Бомбай – Шанхай – Хонконг – Хонолулу и Ню Йорк до Буенос Айрес. Като представители на еврейско семейство 4-годишната през 1942-а художничка и майка й не са можели да се придвижват из Европа. Стела Сиди изгледа тържественото откриване по скайпа, но Ружка Николова, която от 30 години живее в Буенос Айрес, отговори на въпроса ми знае ли се колко точно са хората с български корен в Аржентина. Статистика липсва, но по изчисления би трябвало да са над 140 хиляди.

Ружка Николов (в средата) с вицепрезидента Илияна Йотова, директора на Национален дарителски фонд „13 века България“ Слава Иванова и директора на Държавна агенция за българите в чужбина Димитър Владимиров при откриването на  изложбата на Стела Сиди. Снимка Фонд „13 века България“

От Ружка Николова, вицепрезидент на Българо-аржентинската фондация Буенос Айрес, сензационно научихме и, че у нас положението е доста по-добро, отколкото в Аржентина и много от емигрантите се връщат.

Кореспондентите на Националното радио в Израел Искра и Феня Декало любопитстват за българска следа при всяко пътешествие и доста често успяват да я открият. Досега, обаче, не бяха я търсили в… Космоса. Нееее, сестрите Декало все още не са полетели. Не че биха отказали, но не са им предлагали. Засега. Те просто присъстваха на откриването на изложба в Ерусалим за израелската космонавтика.На нея бе показан дневникът на първия (съвременен) израелски астронавт Илан Рамон. 8 ситно изписани в космоса страници, оцелели по чудо при пожара на борда на космическата совалка „Колумбия“. Предполага се,че ги е държал в скута си.

 
Една от оцелелите страници от дневника на Илан Рамон. Снимка Феня ДекалоВ огъня загиват израелският астронавт и шестимата му спътници. Останките от космическия кораб преминават през най-горния слой на атмосферата и се разпръскват в радиус от около 5 километра в диаметър, недалеч от американско селище, носещо названието Палестина. То е основано от европейски евреи, бягащи от антисемитските погроми в началото на миналия век, чиято мечта  била да се заселят в бъдещата еврейска държава в Светите земи. Твърдят, че врачка спряла бъдещият израелски астронавт и му предсказала, че ще загине в …Палестина.

Дневникът му,който е на хартиен носител и е изписан с молив, е открит няколко седмици след падането на останките от космическия кораб на Земята. Сред калта, защото през времето от катастрофата до откриването на записките са се вихрили силни бури. Намирали са лист след лист. В началото мислели, че знаците са технически параметри, но се оказват дневник, писан на иврит. В него се разказва как при подготовката за пътешествието не е било позволено да се носят лични вещи, освен фотографии на семейството и дребни предмети, свързани с религията на астронавта. Затова той, въпреки че не е особено отдаден на юдаизма, Илан е взел на космическия кораб миниатюрен свитък на Тората, оцелял в хитлеристкия концлагер Берген-Белзен, където е загинала Ане Франк. За жалост, той не е открит след катастрофата.

Светослав Марков, познат от рубриката „50 места от българската история отвъд България“, призна, че е търсил нашенски дири в Азербайджан, но открил само природни феномени, типично азиатски стар град и главозамайваща съвременна архитектура в Баку.



Още от