13
„Така че там ще се структурира една точка, в която една група от хора, интересуващи се от съвременно изкуство, ще работят. След това тази група ще дойде и в моето ателие в Париж. Ще съчетаем двете точки на творчество в моя живот – в Париж и в село Стоките“, разказа Николай Панайотов в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".
Преди около 40 години Панайотов си купува изоставена кирпичена къща с феноменален по думите му изглед към планината. Родът му е от този край, но не от селото.
Сградата на училището, строено през 50-те години на миналия век, е с площ около 1500 кв. м. Панайотов я купува с парите от голяма картина, след това прави фондация.
"В това училище, в тези села намирам най-българските живи въглени на една идентичност. Аз лично съм отгледан на село до пет-шестгодишна възраст", сподели той.
Запитан какво е бъдещето на вече празните училища по селата, художникът подчерта, че трябва да се отворят вратите на тези училища, независимо дали ще станат галерии, хотели или друго. Според него тези сгради имат голям потенциал за съвременна рехабилитация.
В „трагичното западане“ на българското село Николай Панайотов вижда стимул за съвременното изкуство, „за драмата на нашето време“ - идентичността, миграцията, силната урбанизация.
В подобни села има самота, изпълнена с много елементи за вдъхновение, ако човек иска да твори, убеден е художникът. „Намирам в това чар. Всъщност скритостта, hide away, някъде, където има невиждано от другите или не масово посещавано място, крие своята привлекателност и особена сила.“
Селото наброява не повече от 200 души, пръснати в различни махали. Жителите му много подпомагат мисията на художника.
„Аз имам там Веско – моят пазач, който има ключове, който е изключително горд да показва училището и изложбените зали, когато аз съм в Париж. Неговият телефон е на сайта и на диплянката на училището. Всички хора наоколо – прекрасно отношение. Там покрай нас има и една писателка, която дойде от Париж и си купи къща. Има и други хора от различни места на света. Полека-лека се създава една общност на стокинци от второ прииждане. И това създава един чар – от една страна са кореняците, от друга страна сме ние – нововлюбилите се в това място“, разказа Панайотов.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
