Момо Капор (1937-2010) е белградски писател, роден в Сараево, чието творчество е съсредоточено в леко ироничното, с намигване изобразяване на балканския характер в неговия сръбски вариант. Всичко това му донася огромна слава в родината му (бивша Югославия), макар че нито критиката, нито пък академичните среди го броят за сериозен писател. Само че, съдейки по „Американски разговори“, пиесата, реализирана от радиотетатъра, цялото тяхно пренебрежение не почива на основателни аргументи. Напротив, Момо Капор е изключителен писател, който с фините си рецептори успява да диагностицира онова, което най-много различава Изтока (разбран като балкански Изток) и Запада (разбран като американски Запад). Вторите са подредени и студени, първите – хаотични и горещи; вторите се страхуват да излязат извън общоприетите рамки на публична комуникация (не случайно там измислиха политическата коректност), вторите пресичат и нарушават всякакви граници, което би могло да се възприеме и като непосредственост, но и като агресия.
В „Американски разговори“ Момо Капор показва как представители на тези два различни поведенчески модела се срещат и въпреки пламналата любов между тях, не успяват да се разберат. То няма и как: когато за единия границата е свещена, а за други – условност, не е възможно да започнат да разговарят на общ език. Защото – макар и еднакви, смисълът на думите е различен, с обтегнат до скъсване различен смисъл.
