„Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството“
„Това знаме никога няма да се вее“ – няма как да забравя тези думи, изречени от човека, който през лятото на 1969-та коментираше на живо по Българската телевизия космическата одисея „Аполо 11“ с полет до Луната: прилуняването на космическия модул в Морето на спокойствието, първите стъпки на човек по лунната повърхност, както и още един вълнуващ момент – поставянето на флаг, донесен от планетата Земя. По стечение на обстоятелствата – това бе американското знаме и тази подробност за широко скроения човек едва ли има някакво значение. Ала преди 50 години, в състоянието на противоборство на така наречените „политически системи“, мястото за „широкоскроените“ бе твърде ограничено. Но да не издребняваме.
При всички стари и нови спорове за „Човека до-на-и-около Луната“, сега, половин век по-късно си позволявам да споделя, че на 20 юли 1969 година Българската телевизия ОТРАЗИ това събитие. Картината, която помня бе черно-бяла. Коментарът в ефир беше лишен от възторг, леко хладен, по-скоро делови и все пак интересен... до момента, в който мъжкият глас произнесе фразата: „Това знаме никога няма да се вее“, и след кратка пауза (леко смутено) уточни: „поради липса на атмосфера на Луната“. Тогава бях петнайсетгодишен. Моят ментор Иван Стаменов (бивш царски дипломат от кариерата) вече ме бе запознал с личността на Лойола и някои подробности около неговите практики, та единственото, което си помислих след телевизионната реплика беше „какъв е този йезуит и откъде го намериха“. Тук е мястото, категорично да твърдя, че поставеното на Луната от Нийл Армстронг и Едуин Олдрин американско знаме наистина НЕ се вееше. Не се развяваше. Точно както говорителят предсказа. След време разбрах кой е той – легендарен наш журналист. През 1975 година започнах работа в отдел „Звук“ на Българската телевизия и малко по-късно се появи знаменитото предаване „Всяка неделя“, където Джимо беше политически коментатор, а аз – разпределен като звукооператор заедно с колегата ми Явор Бобев. Но никога не отворих приказка за Луната и знамето.
От години зная „писмата“ и „писаниците“ на Димитри Иванов (аналогови-и-виртуални) и неговите, понякога отчаяни опити да убеждава анонимни интернет-злобари, че нашата държавна и единствена телевизия преди 50 години излъчи великото събитие „Аполо 11 и човек на Луната“, и че той, Джимо, тогава направи нужния, а и вероятно, възможен коментар. С плъзнатата забележка за „това знаме“.
„Такова беше времето“, каза наш армейски генерал две десетилетия по-късно. Фразата звучи добре и на английски: “Those Where The Days”. Среща се и в песенни варианти, например, с гласа на миловидната певица Мери Хопкин.
Но… позволете ми да предпочитам „Крийм“ (Cream).
Слушайте „Изпята поезия“ в неделя, 21 юли от 17.00 ч. по програма „Христо Ботев“.
