През последните години ситуацията с изкуствения интелект по света е до известна степен неконтролируема и затова е нужна стратегия за развитието му. Това коментира в предаването ни „Неделя 150“ председателят на БАН академик Юлиан Ревалски.
През тази седмицата стана ясно, че учени от Българската академия на науките са разработили рамка на Национална стратегия за развитие на изкуствения интелект до 2030 г.
„Ако искаме да сме там, където са развитите страни, трябва да направи това усилие, свързано с ново използване на изкуствения интелект, защото роботите са нещо класическо – съществуват от години в производството, това е известно, но в последните 15-ина години използването на новите технологии, на облачните технологии, на интернет, на интернет на нещата, всичко това доведе до акумулиране на огромни бази данни, чието използване може да подобри редица аспекти от нашия живот“, коментира пред "Хоризонт" председателят на БАН академик Юлиан Ревалски.
У нас има достатъчно специалисти, които да превърнат тази стратегия в практика, каза от своя страна ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков.
„В Софийския университет има един голям европейски проект, свързан с тази тема. Мисля, че в България има достатъчно специалисти в областта, които да могат наистина да превърнат една стратегия в практика. Въпрос на усилия от страна на държавата е дали това ще се случи“, каза той в предаването „Неделя 150“.
Академик Ревалски разказа още за инициативата:
„Ние предложихме, по моя инициатива, рамка за развиване по-нататък на стратегия за изкуствения интелект в България до 2030 г. Има европейска директива, че страните от ЕС трябва да разработват такива документи с един интегриран план, който да обхваща поне 10 г. от 21-ва година нататък. Тъй като забелязах, че в редица министерства се работи по секторни политики, свързани с изкуствения интелект, воден от чувството, че трябва да стане по-скоро обратното - да има Национална стратегия, която да се проектира после в съответните сектори, предложих това на вицепремиера Дончев. Те го приеха с ентусиазъм през месец май и една група от колеги от Академията, която беше сформирана бързо и която привлече и външни специалисти, работи много ударно до края на юни. Подготвиха такава стратегия и искам специално да им благодаря и на техния ръководител проф. Галя Ангелова, защото го направиха напълно доброволно…“.
Интервюто на Диана Янкулова с академик Юлиан Ревалски можете да чуете от звуковия файл.
