Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Накъде поема Турция 3 години след опита за преврат

2
Христо Анастасов
Снимка: /libertarium.net

Повторният избор на опозиционния кандидат Екрем Имамоглу за кмет на Истанбул с много голяма преднина след анулирането на изборите беше много символична победа, защото властта на президента Реджеп Ердоган тръгва от Истанбул - той е бил е кмет на града през 90-те години. А на последните местни избори управляващата партия загуби почти всички големи градове в Турция.

Това каза пред БНР анализаторът Христо Анастасов по повод днешната годишнина от опита за преврат в Турция през 2016 г.:

„Ердоган и управляващата партия търсят нови национални символи, които да са различни от тези на кемалистката република“

Анастасов е категоричен обаче, че в момента няма национално единство в Турция:

„Имаме две Турции, които не могат да се гледат; всяка от които претендира, че е изцяло истинската Турция - рецепта за дългосрочен и дълбок проблем. Заслугата за това е на управляващата партия и лично на Ердоган. Те се постараха много, за да се стигне дотук. Управляващата партия, която е изцяло изградена като власт от 2002-ра насам на това, че не губи никога избори и че народът е с нея, се държи в момента като ранен звяр. Различия, които бяха потискани в самата партия, в момента се виждат. Принуждават лидерството да бъде радикално“.

В предаването „Преди всички“ по „Хоризонт“ анализаторът подчерта, че чистките в администрацията и армията в Турция продължават и са „показателни, че няма никаква воля за промяна в посоката на режима“. Той направи и аналогия с настоящите събития в Турция и тези България в миналото:

„Това е все едно 1947-ма година в България опозицията да спечели масово местни избори. Това му се случи на Ердоган!“.

Весела Чернева от Европейския съвет за външна политика коментира днешното посещение на френския президент Еманюел Макрон в Белград:

„Такива посещения са важни, защото все пак позволяват една директна обмяна на мнения между двете страни. Мисля, че това ще бъде едно извънредно двустранно посещение, почти без европейско измерение – посещение, в което може би ще се говори по-скоро за помощ за развитие, за икономика, за търговия… Вероятно и някои по-директни послания ще бъдат отправени за това какво е възможно и какво не в Европа и какво една страна-кандидатка се очаква да направи, ако наистина иска да се приближи към ЕС“.

Анастасов обаче сподели друг прочит:

„Нека да напомним, че Сърбия е сред победителките в Първата световна война и беше единствената, непоканена на тържествата на 11 ноември миналата година от домакините – Франция, и това беше много ясен знак за позицията на Париж къде стои в момента Сърбия и как се развиват нещата там...Ентусиазмът по отношение на приемане на нови страни от региона в ЕС е меко казано малък. А със Сърбия специално има и един друг момент – че тя, след падането на Демократическата партия, е в период на реваншизъм. По аналогия много напомня на настроенията, които държат Ваймарска Германия – не е приела поражението си, не е приела, че е била в продължение на 10 години агресор, предизвикал 5 войни, един геноцид … Не е приела поражението си, очевидно, и затова не е дорасла да бъде част от това европейско единство, което се изгражда на помирението, което за страните, които са били агресор, минава през покаянието“.

Подробности можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Галерия

Горещи теми

Войната в Украйна