„И двете стихии са достатъчно неуправляеми. И двете не са естествена среда за човека. И в двете човек се чувства не на място“, споделя той. „Всеки има страхове, те са вродени, но страхът се управлява. С течение на времето неговата граница се измества. Колкото повече пребиваваш във всяка една от двете стихии, толкова повече се чувстваш естествено, или по-малко неестествено.“
Димо Линков участва в тазгодишното състезание по подводен риболов за купа „Шабла“ в Тюленово. Въпреки че се гмурка вече 20 години, тази година за първи път участва в подобно състезание."Влизаш с харпун в морето и колкото риба успееш да уловиш в следващите пет часа, ти носи точки, съответно спрямо количеството риба и теглото й се класират участниците в турнира. Всички риби се ловят трудно. Може би най-трудната риба за улавяне в нашето Черно море са лавракът и леферът", разказва скромно, макар да знае много повече - и за водата, и за въздуха.
Не е от морски или крайбрежен град. Морето за него винаги е било по-привлекателно извън активния туристически сезон. Не знае какво точно определя един човек като „морски“, но не си представя оставащата част от живота си без море. Гмурка се винаги, когато има възможност. През останалото време лети.
Смята, че всички морски истории са интересни, а "сблъсъците на всеки човек с морето" - незабравими.
В студените все още води на Йонийско море през пролетта на миналата година е видял най-големия октопод, който е срещал до момента - около 6-килограмов. „Изглеждаше впечатляващо разперен, после, на борда на лодката.“
Нарича незабравимо преживяване плуването си с делфини. „Те винаги усещат всички хора, които плуват в морето. Делфините наистина са много забавни – и да ги наблюдаваш от лодката, и да ги наблюдаваш във водата. Все пак са бозайници. Не ми се е случвало да докосвам делфин.“
Цялото интервю чуйте в звуковия файл.
