„В Източна Европа хората имат чувството, че не са пълноправна част от Европейския съюз. Ако продължим с твърдия тон, източноевропейците ще останат с впечатлението, че критикуваме всички вкупом, а всъщност имаме предвид отделни недостатъци.“ Това са думи на новоизбраната председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Самокритично 60-годишната германка продължава: „Трябва да се научим, че правовата държава е наша обща цел, но никой от нас не е безгрешен. Финансовите санкции далеч не са панацея.“
Коментарът на Фон дер Лайен в деня след избирането ѝ има ясен адресат - Полша и Унгария, държавите от бившия източен блок, които Брюксел от години сочи с пръст заради популистки решения на правителствата във Варшава и Будапеща, в ущърб на една от основните ценности на Европейския съюз - върховенството на закона. За различните разбирания от двете страни на бившата Желязна завеса Весела Владкова разговаря с професор Клаус Бахман, политолог от университета във Варшава.
„Аз съм кандидат за поста председател на комисията благодарение на всички, които изградиха мирна Европа, обединена Европа, Европа на ценностите“ - така се обърна Урсула фон дер Лайен към евродепутатите в програмната си реч във вторник, а след това те я избраха с девет гласа над провала за най-влиятелния политик в Европа през следващите пет години. В първия брюкселски ешелон няма нито един представител на Източна Европа.
Какво означава това за обединена Европа, за която говори Фон дер Лайен, проф. Бахман?
Очаквам разочарованието сред източноевропейците да нарасне още повече. Ако трябва да сме съвсем честни обаче, в лагера на Източна Европа се случи това, което видяхме сред социалдемократите в Европейския парламент - те не успяха да се обединят около обща позиция. В крайна сметка изборът на Урсула фон дер Лайен се оказа горчивият хап за всички тях, който сега трябва да преглътнат.
Полша хвърли всичките сили в това да не допусне Франс Тимерманс да стане председател на Европейската комисия. И загърби всички останали теми. Това важи както за Полша, така и за останалите страни от Вишеградската четворка. Мисля, че това се дължи на дебата за или против принципа „водещ кандидат“, който беше въведен преди пет години, но така и не просъществува. Но така или иначе страните-членки подцениха значението на този принцип и резултатът е, че в крайна сметка големите държави разделиха тортата помежду си.
Полският министър-председател Матеуш Моравецки не без гордост в гласа заяви след вота в Европейския парламент, че Урсула фон дер Лайен дължи избора си на неговите депутати. Какво ще получи Полша в знак на благодарност, проф. Бахман?
Нищо. Смешното в случая е, че този ход не беше предварително планиран или уговарян. Още по-смешното е, че крайният резултат не е в полза на полското правителство. Но за да не допусне негативи само месеци преди парламентарните избори правителството във Варшава реши спонтанно да представи избора на Урсула фон дер Лайен като личен успех. Депутатите от управляващата партия „Право и справедливост“ вероятно наистина са гласували за нея. Вероятно без техните гласове тя нямаше да спечели вота. Но много по-вероятно е, с речта си пред парламента фон дер Лайен да е спечелила депутати от Зелените и либералите, които преди това не бяха особено впечатлени от нея. А Зелените и либералите са партиите в Западна Европа, които най-силно критикуват Полша за неспазването на принципите на правовата държава.
Водещи евродепутати от „Право и справедливост“ заявиха след речта на Урсула фон дер Лайен, че тя не е подходящ кандидат, защото не е казала нищо за християнските ценности и е федералистка, което е така. А след избора полското правителство обяви новата председателка на комисията едва ли не за своя кандидатка. Това показва колко недалновидни са управляващите, които очевидно нямат никаква стратегия за бъдещето.
Вишеградската четворка искаше непременно да провали социалдемократа Франс Тимерманс като председател на еврокомисията, защото той е изключително твърд и категоричен по въпроса за спазването на принципите на правовата държава. Дали четворката - Полша, Чехия, Унгария и Словакия - действително смята, че може да изхвърли тези принципи извън борда, след като се наложи срещу сегашния вицепрезидент на комисията?
Не, разбира се. А и за мен провалът на Тимерманс е много съмнителен успех. Защото като вицепрезидент в комисията той ще се занимава много по-интензивно с темата върховенство на закона, отколкото би имал време като председател. Естествено, неговият избор предстои, но мисля, че постът му може да се смята за сигурен. Така че на практика нищо няма да се промени и затова не разбирам, защо източноевропейците смятат развоя на нещата за свой успех.
А би трябвало да са чули добре думите на Урсула фон дер Лайен в парламента в Страсбург: „Върховенството на закона е нашето най-добро средство за защита на демокрацията и на най-слабите в нашето общество. Затова няма да има никакъв компромис с принципите на правовата държава. Никога!“
Мисля, че Вишеградските държави си правят грешни сметки с Урсула фон дер Лайен. Тук, в Полша, упорито се лансира мнението, че на първо място тя е консерватор, а чак след това германка. Че не е толкова ангажирана със спазването на принципите на правовата държава. Това съвсем не е така. За германците спазването на конституционния ред, на основния закон, и въобще на правовия ред е най-висша ценност. Източна Европа би сгрешила много, ако смята, че по този въпрос между Фон дер Лайен и Тимерманс има някаква разлика.
Управляващата полска партия „Право и справедливост“ подкрепи кандидат за лидерския пост в Еврокомисията, който ще бъде изключително неудобен за правителството.
Изминаха 30 години от политическите промени в Европа, бившите комунистически държави избраха пътя на демокрацията, а разделителните линии между Изтока и Запада като че ли все още ясно си личат. Къде сбъркаха Изтокът и Западът, проф. Бахман?
И на Запад, и на Изток направихме едни и същи грешки - позволихме да бъдем разделени. А в конкретния случай с гласуването в Европейския парламент - депутатите позволиха да бъдат разделени на управляващи и опозиция според разпределението на силите в националните си държави. Най-добрият пример за това са германските социалдемократи, които не подкрепиха Урсула фон дер Лайен и допуснаха, тя да бъде избрана с гласовете на популистите от Източна Европа.
Европейският парламент не успя да се обедини около свой кандидат и допусна Съветът да се наложи, а това ще намали влиянието и значението на парламента през този мандат.
Защо недоверието все още е така голямо, проф. Бахман? Защо в Европа продължаваме да се делим?
Това разделение пролича особено ясно именно сега, при раздаването на постовете за следващия мандат. Всъщност източноевропейците загубиха много в този процес, макар те да не виждат нещата така. Или поне не го признават.
Разделението между Източна и Западна Европа, или по-точно между нови и стари страни-членки на ЕС проличава в отделните политики. Много ясно проличава в опазването на климата и в енергетиката. Както и по всички въпроси, които имат нещо общо с миналото и осмислянето на комунистическия режим. Защото наистина има разлика, дали си живял в диктатура, или в случая на Полша и балтийските държави - дали си бил окупиран от нацистите и от Съветския съюз.
Понякога историческите спомени намират своето продължение и в днешно време. И когато на европейско ниво се обсъждат такива теми, разликите между Изтока и Запада проличават много ясно.
Не произтичат ли разликите от различното разбиране на Изток и на Запад за това, що е то демокрация?
Според мен различията не са големи. По-скоро бих казал, че има различия между централно- и източноевропейските държави. Има не един и двама източноевропейски лидери, които критикуват Полша и Унгария заради неспазването на принципите на правовата държава. А в същото време има западноевропейски държави, като Италия, които вървят по същия път.
Може би в Източна Европа има известно несъгласие със западноевропейското разбиране, че демокрацията е търсене на баланс и консенсус, както и защита на малцинствата. Това либерално разбиране е много по-широко разпространено в Западна Европа.
Интервюто можете да чуете в звуковия файл.
