Параскева Джукелова е киноикона и жена, и Майка с главна буква. Последното води до поредица от премеждия в българския контекст, но и до възхищение, че киното е част от живота, а животът – част от киното.
Женска карма ли е да си зависима от български субконтекст, който сляпо решава, че нишата за живота на красивите и умни жени между 40 и 50 в българското кино и театър трябва да бъде празна от сюжети и вдъхновение? Има ли смисъл да се връщаме назад и кой определя бъдещето ни? Как възпитаваме и какво завещаваме на децата си на сцената и в живота – отговор на тези и други въпроси в звуковия файл.
