Светлината на звезда край масивната черна дупка в центъра на галактиката ни, осигури ново доказателство в подкрепа на Общата теория на относителността на Айнщайн, съобщиха информационните агенции, цитирани от БТА.
Звездата SO-2 е с маса около 10 пъти по-голяма от Слънцето. Учените са я изследвали по 16-годишната ѝ елиптична орбита около свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път на 26 000 светлинни години от Земята. Те установиха, че поведението на светлината от звездата, докато се е изплъзвала от екстремното гравитационно привличане на черната дупка с маса четири милиона пъти колкото на Слънцето, съответства на предвиденото от Айнщайн.
“Айнщайн е прав, поне засега”, каза Андреа Гез - професор по физика и астрономия в Университета на Калифорния в Лос Анджелис, която е един от ръководителите на изследването. Преплитането на пространството и времето близо до черната дупка отговаря на теорията на Айнщайн, докато законът за всеобщото привличане на Нютон не би могъл да го обясни.
“Дълго време Нютон дава най-доброто описание на гравитацията, но то започна да показва пропуски”, каза Гез: “Айнщайн осигурява по-пълна теория, но днес виждаме, че и теорията на Айнщайн започва да дава пропуски. Затова след време ще е необходима по-пълна теория на гравитацията”.
Общата теория на относителността “показва уязвимост”, защото не обяснява напълно какво се случва с гравитацията вътре в черната дупка.
